24rodopi.bg/Общество/Регион
Боядисали са чакалнята в едно родопско село. Червено, лъснато, стабилно. На нея надпис „VIP“ с черен спрей. Сякаш някой се е пошегувал. Или просто е казал истината — но не тази, която мислите.
Преди тук беше ръжда, криви дъски, стари плакати и лепенки. Миришеше на влага, на хора, на разговор. Имаше живот. Събираха се мъжете от селото, говореха за нивите, за кривата политика, за тотото, за това кой къде работи, кой пак ще заминава в чужбина. Изпиваше се по нещо. Казваше се по нещо. Имаше нужда.
Днес всичко е по конец. Но хората ги няма. Автобуси не спират. А и няма кого да вземат. Младите са в града, старите си стоят по къщите, докато могат. Чакалнята е празна. Но е „VIP“ .
„VIP“ за кого? За призраците? За европроектите, дето минаха и си заминаха? За чиновниците, които ще отбележат поредната „реконструкция“ с лента и снимка?
Истината е, че този надпис е грозен виц. Защото в едно изоставено село не ти трябва надпис, окриляващ виповете. Трябва ти живот. Хора, смях, глъчка. Някой да се скара, някой да се сдобри. Някой да дойде, някой да остане.
А тук останаха само боята и мълчанието…
Коментар на читател на 24rodopi.com за картина в Кирковско
