24rodopi.bg/Общество/Регион
Проектът за изграждане на фотоволтаична централа край кирковските села Дедец и Добромирци предизвика разгорещени обществени дискусии.
Местни жители, природозащитници и експерти изразяват опасения относно въздействието на инвестицията върху природните и археологическите забележителности в района.
В същото време инвеститорът и институциите уверяват, че проектът не представлява риск за околната среда и културното наследство.
Компанията „ЕН ЕЙ СОЛАР“ ЕООД планира изграждането на три фотоволтаични парка с обща площ от 77 декара и мощност 12 мегавата. Разпределението на мощностите ще бъде следното: 5 MW в землището на Добромирци, от другата страна на главния път Кърджали – Златоград, а останалите 5 MW и 2 MW – в землището на Дедец. По думите на представителя на фирмата, Пламен Пейков, терените са каменисти, негодни за земеделие и досега необработвани. Според инвеститорите проектът е част от политиката за насърчаване на възобновяемите енергийни източници.
Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) заявява, че в границите на предвидените за строителство имоти няма регистрирани културни ценности. От своя страна, РИОСВ – Хасково не установява екологичен риск, като подчертава, че най-близката защитена зона е на 5,7 км от проекта и че централата няма да генерира вредни емисии, отпадъчни води или шумово замърсяване.
Дружеството „ЕН ЕЙ СОЛАР“ ЕООД е регистрирано в стамболовското село Светослав. Като предмет на дейност е посочено производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Управител и едноличен собственик на капитала е Кирил Кирилов, който е свързан с 46 фирми. Средствата за дружеството са осигурени от кредит от банката на Цветелина Бориславова, посочват природозащитници.
Припомняме, че на 30 септември м.г. в сградата на Община Кирково е проведено обществено обсъждане по темата, като не са постъпили възражения. В края на октомври Общински съвет – Кирково също одобрява проекта. Според позицията на Общината фотоволтаичният парк няма да засегне природните и културни забележителности, а самата инвестиция ще бъде реализирана под нейния контрол. На 6 март компанията официално получава разрешение за строеж, което означава, че изграждането на съоръженията може да започне.
Притесненията на местните жители и природозащитниците обаче остават. „С деребеи към прогрес“, споделят хората в региона.
Районът е дом на Тракийския скално-култов комплекс „Каменния град“, който включва емблематичните скални формации „Крокодила“ и „Гъбата“, която е със статут на защитен обект от 1982 г., а освен тях в скалите има издълбани древни ниши и улеи, свидетелстващи за тракийското култово наследство.
Археологическото значение на мястото е безспорно, но наред с него „Крокодила“ и „Гъбата“ са и едни от най-посещаваните туристически обекти в региона. Природозащитниците предупреждават, че всяка промяна в ландшафта може да намали туристическия интерес и да навреди на местния бизнес.
Остава въпросът: ще успеят ли тракийските светилища, устояли на природните стихии векове наред, да устоят и на стремежа ни към модерност и „зелено“ развитие?
