Как пък нито един не поиска прошка от народа!

Самуил Крумов/Лично мнение

Целуваха си ръцете. Прегръщаха се. Прощаваха си. Смееха се.

Това бе за тях Сирни Заговезни.

И пак продължаваха.

Нито един, нито веднъж, не си направи труда да поиска прошка от собствения си народ!

„Простете ми, сбъркахме, направихме ви най-бедни, най-мрачни, най-тъжни, народ от бегълци за робуване на западния свят. А ние си строихме живота в охолството над вашето нещастие. Простете ни!“.

Това трябва да е речта на поне един мъж в политиката.

Но това няма да чуете.

А признания колко велико е всичко това, в което вие живеете и което е благодарение на тях.

Народе????