Михаела Илиева/ 24rodopi.bg/ Общество
Ремзие Сьонмез, по-позната още като Рени, е родена в кирковското село Бенковски, в сърцето на Родопите. Днес живее в Истанбул, но сърцето ѝ остава завинаги сред родните поля и стадиони, на които е научила децата да обичат леката атлетика.
„От деветгодишна съм в леката атлетика – благодарение на моята учителка Златка Пеева. Тя ме вдъхнови и откри в мен първите заложби. Оттогава до днес съм по стадионите и спортните зали“, споделя Рени.
Въпреки че от дълги години не живее в Бенковски, спомените за родното ѝ място са живи и до днес. „Детството ми беше трудно – родителите ми се разведоха, животът ме постави пред много изпитания, смени на градове и села. Останах при майка ми в Кърджали и продължих напред“, разказва тя.
Детството на Рени е белязано от изпитания, но и от нестихващо вдъхновение. „През целия ми живот не ми е минавало през ума да се откажа от леката атлетика. За мен тя означава живот, въздух и вода. Без леката атлетика не мога да си помисля за друг живот“, казва тя с усмивка.
Като един от най-тежките моменти за себе си и семейството си, тя определя политическите промени през 1984 г., свързани с преименуването на българските турци. „Беше най-голямата политическа грешка. Съпругът ми беше задържан, а после бяхме принудително изселени в Турция през 1989-а. Но никога не съм позволила това да ме спре. Девизът ми винаги е бил: ‘Каквото посееш, това ще пожънеш.’“
С първите си стъпки в спорта започва и пътят ѝ към сериозните състезания. Като ученичка в Икономическия техникум „А. Константинов“ в Кърджали, Рени започва активно участие в училищните и регионални състезания. „Учителят ми по физкултура, господин Филипов, ме заведе на първите състезания. После тренирах при Ради Гълъбачев – най-добрият треньор по лека атлетика за нашия окръг по онова време. Спечелих златния медал „Бързи, смели, сръчни“, а през 1974 г. бяхме наградени лично от президента Тодор Живков в София“, спомня си тя.
Силата и дисциплината ѝ я отвеждат и към съдийството – естествено продължение на любовта ѝ към спорта. „През 1974 г. ми издадоха карта за съдия от БСФС – Кърджали. Оттогава насам съм международен съдия по лека атлетика – в Турция и България. Била съм съдия на Световното първенство през 2012 г., на Европейското първенство през 2023 г., на Световното по спортно ходене в Анталия и на много балкански и международни състезания. Четири години бях шеф на съдийската колегия в Истанбул. Имам много почетни отличия за дейността, която изпълнявам, и съм много горда от това“, споделя още за 24rodopi.com Рени.
Честността и справедливостта са водещи за нея. „В нашите състезания не съм срещала корупция. Дали има или няма – не мога да отговоря, но аз за себе си и за мястото, където съдийствам, не бих дала възможност това да се случи, защото винаги се поставям на мястото на участниците“, обяснява тя.
В същото време Рени вижда реалните проблеми на спорта у нас. Според нея, макар че леката атлетика е царицата на спортовете, тя все още не получава достатъчно внимание. Финансовите проблеми са сериозни, а спонсори почти няма. „България има невероятен потенциал – доказателство са Стефка Костадинова, Йорданка Благоева, Наим Сюлейманоглу, Насър. Имаме много талантливи деца и трябва да им осигурим условия за развитие. Трябва материална подкрепа, спортни площадки, стадиони и средства за поддържането на клубовете“, казва тя.
Желанието да вдъхновява младите я подтиква да създаде турнира „Възраждане“ през 2022 г., а година по-късно и турнира „Рени“. „Носталгията по родния край и откраднатото детство ме накараха да направя нещо добро за децата. Исках да докосна техните души, да им дам усмивки и вдъхновение. С помощта на моята приятелка и бивша световна шампионка Емилия Драгиева и с подкрепата на община Кирково и СКЛА „Берое“ успяхме да реализираме тази мечта“, разказва Рени.
Според нея най-важното за един спортист е дисциплината, отговорността към отбора, уважението към треньорите и към тези, които искат да му помогнат да успее. Смята, че в днешно време спортуването е останало на втори план, защото технологиите и медиите все повече привличат вниманието на децата.
Името ѝ носи лична история, но за Рени никога не е било бариера. „Аз винаги съм била Рени и така ще остана. Хората ме обичат и уважават такава, каквато съм. Не името е това, което те прави човек. Тези, които делят хората по етнос, пол или религия, грешат. Всички сме гости на тази земя. Нека има разбирателство, уважение, мир и любов“, добавя тя.
Последният голям проект, с който се гордее, е модернизацията на стадиона в Бенковски. Пред 24rodopi.com тя сподели, че се надява ремонтът да завърши бързо и децата да могат да тичат по новия стадион. Мечтае Родопите да имат първите лекоатлетически клубове, за да стане всичко професионално и още по-успешно. Според нея това ще бъде радост и възможност за изява на стотици деца от цялата община.
„Уважение, честност, любов, трудолюбие и мир – това са моите ценности. Да живееш с достойнство и да оставиш следа след себе си – това е истинската победа“, завършва Рени, чийто живот и труд са пример за днешните младежи, които не само искат да се занимават със спорт, но и мечтаят да запишат името си със златни букви в спортната история.
Снимка: Личен архив на Рени
