Изповеди от гурбета: Не слушат Роб и станаха роби с Тони, Фики и…

Изповеди от гурбета: Не слушат Роб и станаха роби с Тони, Фики и…

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество/Регион „Стига толкова за златното бъдеще, дори не мога да го започна. Всяко обещание остана неизпълнено, сърцето ми

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество/Регион

„Стига толкова за златното бъдеще, дори не мога да го започна.

Всяко обещание остана неизпълнено, сърцето ми е пълно с гняв“.

Част от текста на песента „Breaking the Law“ на „Джудас Прийст“.

Вокалистът Роб Халфорд сподели в едно интервю при идването си в България: „Написахме тази песен като бунт. Искахме тя да надъха всеки един работник, от каквито семейства произхождаме и ние. Да го вдъхнови и той да влезе в кабинета на шефа си, удари по масата и извика „Увеличи ми заплатата!“.

В Англия може и да е имало ефект. У нас няма. Няма и надъхани от Халфорд. Може би защото на почит са Фики, Тони, Рики и прочие. Дето извиват вой за маркови уискита и шестокласнички, въртящи задници. Боготворени със салфетки. И в този ред на мисли, Гери-Никол предизвикала фурор в някакъв клуб в Германия. Само нашенци, полудели, с блеснали погледи, най-сетне да видят гъзоизвивки на сцената.

Гастарбайтерската черна пот, промила черния живот в евро.

 

Близо 3 милиона на минус

 

Ефектът на думата глад, както пееше Спенс. Ефектът на думата „преход“. Ефектът, стопил една държава дори без война. Разруха в инфраструктура, икономика, ценностна система, повсеместно бягство. Клубът на богатите, който чака черноработници. Идолът, на който се кланят всите. Божеството, което сви един народ и го превърна в оскотял номад, вечно търсещ личното щастие. Близо три милиона избягали. Защото демокрацията се оказа чудна в своите проявления. Тя прибра „призраците“ в гардероба и навря еврото в чекмеджетата. Никой не посмя да се бори, най избра бягството.

Какво доведе до това?

 

Пари, недоимък, себеизтъкване, недооцененост?

 

„За всеки е лично предполагам. Аз работих в една администрация. Занимавах се с европроекти. Заплатата-минимална, но и не я вземахме навреме. После се преместих в частна фирма, оперираща отново с европари. Същата работа. Тръгнах си с шест невзети възнаграждения“, разказва един от заминалите. Хиляди в Родопите, милиони в цялата страна.

„7 години работех като учител. В онези времена, от недалечното минало, в които това бе най-нежеланата професия. Заплата от 450 до 650 лева. Мъка.

Това пък споделя друг избягал.

 

„Станах директор…“

 

Изповед на трети гастарбайтер. Директор на училище в едно родопско село. Три години работа с надеждата всичко да потръгне…

„Делегиран годишен бюджет от 150 хиляди, заплати само на максимално редуциран персонал, годишно 210 хиляди. Не ставаха нещата. Нищета и мъчение. Напуснах страната през 2018-та с над 10 хиляди лева дългове към приятели, роднини, банки. Вечно без заплата, вечно неизплащане на разходите. Бързи кредити, двойно плащане. Беше огромно мъчение до последния момент“, споделя поредният родопчанин, плод на идеалите на демокрацията, борещ се с трудностите на прехода, но в крайна сметка решил да бяга.

 


У дома

 

„Сега дори за седмица не ми се иска да се връщам. Последно бях 2020-та, само веднъж. Ще се разболееш там-няма къде да отидеш. Каква е тази държава-на мутри и оядени политици, овладели цялата власт. Как се живее? Бандити командват, грабят. Няма образование, здравеопазване. Животът ти е под заплаха всеки миг, в несигурност.

Дори ромите избягаха. Тук вземат детски 180 евро, но от 1 януари-250. Моите колеги имат по 3-4 деца и с тези пари си изплащат квартирата.

Образованието у нас е тотален фейк. Учителите не преподават, а попълват документация на образователното министерство и разработват европроекти, а децата си играят на смартфона. Следва фактическа неграмотност.

Виждате сами какво показаха данните от преброяването-50% се оказаха неверници. Какво очаквате от такива същества? Ценности няма. Мафията е превзела държавата. В джунгла по-добре и по-лесно се живее“, смята гурбетчия, живеещ в Германия.

 

Донорите

 

Родопите са основен донор на работна ръка на Запад. Изследване в цяла България, което определя първите места за планината на Орфей.

Цели села в Смолянско вече са квартали на градове в Испания. Нидерландия, Белгия и Германия кърджалийци чувстват като махали на родния си край.

Но и не само. Родопчани бягат и във вътрешността на страната.

Двойно по-висок надник, а само на 110 километра разстояние. Основната причина най-добрите майстори в строителството да напуснат Родопите и да поемат обекти в други градове.

По 35-40 лева на ден получават общите работници по строежите в Кърджали, който е в челните места по строителство в страната. Майсторите вземат по 60 лева. Цели бригади обаче са се изнесли към Стара Загора, където надниците са съответно 90 и от 120 лева нагоре за „профитата“ в сектора.

„Нивото в бранша в Родопите вече е много ниско заради работната ръка. В основата стои ниското заплащане, а същевременно размахът на строителството е голям, цените на жилища в централната част на Кърджали и по кварталите в Стара Загора са почти сходни. Ако 800 евро струва квадратът край Арда, то заралии купуват за 850-900 евро. В същото време разликата в заплащането е двойна. Моят надник започва от 120 лева на ден. При такива пари и евтини квартири, както и само на стотина километра от дома, не си заслужава да ходя зад граница, защото там разходите са по-големи, а тук само след час с автомобила се прибирам“, коментира мъж от бранша, с около 20-годишен стаж.

В същото време цените в Родопите от хранителни продукти до горива са по-скъпи от останалите части на страната.

Бягството е въпрос на време. Обезлюдяването-предначертано бъдеще.

 


Загубите

 

Вече сме в Клуба на богатите.

Безумните мантри на едни невзрачни личности, чието значение има важност единствено във ведомствата на поредната фондация с чуждо финансиране.

ЕС отвори границите и предизвика икономическа миграция. Потекоха милиарди за сметка на активи за милиарди, разграбени в една криминална приватизация. По-богати не станахме, но пък обедняхме от страна население.

Плюсове и минуси. На везните, кое надделява?

 

Зарязаните деца

 

Един прост пример.

Майка оставя децата си без пари и грижи, след като заминала да работи зад граница.

Поредната гурбетчийска драма, която пряко нанася щети върху най-малките в страната.

Случаят бе поет от социалните и влезе в съда.

Жената напуснала Родопите в посока Германия. За двете й деца, чийто баща се води по документи „неизвестен“, поела грижите бабата в кирковско село. Допреди няколко месеца тя пращала пари от Федералната република, обаждала се по телефона, но в един момент всички контакти секнали, стана ясно в съда. Пращането на средства също било преустановено…

Оставиха двете деца при баба им. Докога? Докато един ден бъдат на улиицата без родители?

Еврото, еврото е важно…

На снимките:

-Роб Халфорд/Тони и Фики

-Под Айфеловата кула

-За един хляб

COMMENTS

WORDPRESS: 0