И роботът ви пожела „Честит празник“!

И роботът ви пожела „Честит празник“!

Михаела Илиева/24rodopi.bg/Коментари/Общество

„Напиши ми поздравление за Деня на народните будители. Да е вълнуващо, патриотично и да не звучи като написано от изкуствен интелект.“

Ето една напълно възможна поръчка за 1 ноември. След нея остават няколко лесни действия: копиране, поставяне, публикуване. Духовността е почетена. Работният ден продължава.

В получения текст вероятно ще има светлина, която озарява. Пламък, който не угасва. И поклон – задължително дълбок. Достатъчно тържествени думи, за да не се наложи нито едно конкретно изречение.

За кого всъщност е поздравлението? За библиотекарката, която пази местния архив? За учителя, когото някой помни след трийсет години? За човека, който издирва стари снимки, разчита избледнели надписи и връща имената на забравени лица?

Ако техните истории липсват, текстът може да бъде адресиран до всеки. Съответно – до никого.

Тъкмо тук удобството става интересно. Изкуственият интелект може да помогне да подредиш мисълта си, да съкратиш тромав абзац, да намериш по-точна дума. Но когато му възложиш и самата признателност, какво точно остава за подписалия се?

Представете си директор, който изпраща на колектива си възторжено послание, без да спомене нито един човек и нито едно свършено дело. Или общински поздрав към „пазителите на духовността“, от който не можеш да разбереш има ли изобщо библиотека в тази община. Красивият език прикрива липсващото съдържание толкова добре, че за миг прилича на съдържание.

Подобен текст лесно се пренася от празник на празник. Сменят се датата, обръщението и няколко съществителни. Учителите стават медици, просветата – здравеопазване, духовният пламък – професионална отдаденост. Възторгът остава същият.

За тази взаимозаменяемост не е виновна машината. Празничната кухота има дълъг живот и без нея. Сега просто получава по-бързо обслужване.

По-неудобният въпрос е защо толкова държим готовият текст да не изглежда готов. Защо към поръчката добавяме „да звучи лично“, вместо да дадем нещо лично: име, спомен, случка, причина да благодарим?

На 1 ноември можем да публикуваме съвършено поздравление. Можем и да напишем три несъвършени изречения за човек, на когото дължим нещо.

Роботът ще намери думите. Кого да почетем и за какво – това още е наша работа.

P.S.: Снимката е генерирана