Михаела Илиева/ 24rodopi.bg/ Коментари
10 октомври 2023 г., село Бенковски. Предизборна кампания преди местните избори, копи-пейст. Локацията се сменя, но сценарият си е същият: слизане от партийния бус, протоколен поглед, няколко ръкостискания за фотоархива. В главната роля – тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ, въоръжен с роза и набор от изтъркани фрази. Нищо ново. Нищо лично. Просто поредната спирка в турнето „Обещай и замини“.
Улицата е наполовина пълна. Или наполовина празна – зависи кого питаш. Няколко „симпатизанти“ наизустили кога да кимат, кога да пляскат с ръце. Зад тях – пейките на кафенето, където реалният електорат наблюдава с присвити очи. Там никой не слуша речите – там хората си спомнят, че ги слушат от 30 години.
Иронията е в детайла. Розата – символ на внимание, превърнат в предизборен сувенир. Снимките – доказателство за присъствие, но не и за последващо действие. А ръкостискането – акт на близост, лишен от съдържание. Триединството на предизборната литургия. Благодарствената одисея, в която дори ентусиазмът е под наем.
На сцената – декори, думи, усмивки. В живота – дупки по пътя, болници без лекари, деца без перспектива. Благоуханието на розите не стига до делника. А там, между сметките и липсата на избор, реалността увяхва отдавна.
Накратко – хроника на едно политическо дежавю и снимка, която казва всичко. Без нужда от превод…
