Хора сами рушат домовете си заради… „Избавлението“ – нов язовир залива селото!

24rodopi.bg/Регион Села, потопени от язовири, населението-изселено, но възприемащо случващото се като… избавление. Поради липсата на шосеен път до

24rodopi.bg/Регион

Села, потопени от язовири, населението-изселено, но възприемащо случващото се като… избавление. Поради липсата на шосеен път до тях, електричество. Много от хората в „обречените села“ сами са разрушавали домовете си, за да използват материала за построяване на къщи в други райони.

Периодът от 50-те до края на 80-те години, когато в държавата се строят множество язовири, които водят до заличаването от картата на 60 села и махали.

Това сочи интересното проучване “Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики”, реализирано от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В него са разгледани районите на 23 водни съоръжения в цялата страна.

При представяне на резултатите от изследването бе акцентирано на язовирите в Източните Родопи – три съоръжения по течението на р. Арда –  “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград”, както и яз. “Боровица”, който е по течението на притока на Арда р. Боровица. 

Доц. Петър Петров разказа, че много села са изселени защото е липсвала възможност за транспорт след построяването на язовирните съоръжения. Той отбелязва, още, че често решението за изселване на дадено село се взема не толкова заради поминъка на хората, а защото националните власти са преценили, че самото изселване ще струва по-малко, отколкото да се направи нова инфраструктура за района след построяването на язовира – пътища, електрификация и т.н., посочва БТА.

Интересен момент според учените е, че тръгвайки си от старите селища, хората сами събарят имотите си, за да вземат от тях подходящия строителен материал за новите си домове.

Много от хората в Родопите, които е предстояло да бъдат изселени, са възприемали това решение като избавление – често до селата не е имало шосеен път или прокарано електричество. Петров представи село Боровица като случай на “обречено селище”, в което повечето модернизационни процеси замират или въобще не настъпват. Животът в региона е бил доста суров – до края на 60-те години там липсват пътища, селищата са били свързани едно с друго с катърски пътеки. В началото на 70-те години до района достига и електрификацията, но е ток има само в едно от селищата – Безводно. Селищата, които ще се окажат част от язовирното строителство, така и не се електрифицират, макар електропроводите да минават близо край тях. Някои остават без ток чак до 80-те години, когато са изселени окончателно. Жителите им са ползвали газени лампи и дърва за огрев и готвене. До някои от селищата никога не достига път, каза Петров. По думите му това е пример за изоставена модернизация, за едно замръзнало време в очакване язовирът най-накрая да бъде построен.

На семинара бе посочено още, че Кърджали е единственото планинско населено место, което разполага в дълъг период от време с корабоплаване. Кораби се ползват за връзка на останалите около язовирите населени места с града, защото изградените пътища са били твърде заобиколни. По отношение на корабоплаването проблем обаче бил малкият брой на плавателните средства и честите им закъснения. Самите кораби също се оказали проблематични – ползвани били морски съдове, които били неподходящи за този тип водни съоръжения.

По време на изследването са открити фолклорни текстове от районите за самия строеж на язовирите и ползите от тях. Имало е такива песни, включително и на турски език.

COMMENTS

WORDPRESS: 0