Нико Ников/24rodopi.bg/Коментари
Нашенци обичат еврото – от деца до старци. Всяко изкарано зад граница се умножава по два лева у дома. Друг е въпросът какво купуваш с 10 евро в Хага, да речем, и какво в чужда верига в Родопите.
С други думи, нашенци нямат и никога не са имали нищо против тази валута. Но пък си имат природна мнителност и към настоящия момент тя е насочена към Еврозоната.
Помнят мантрите за влизане в ЕС и как всички мечти се сбъдват в Клуба на богатите. Не стана точно така. В момента зоната се преразказва по същия начин – като някаква панацея за всички родни болежки.
Бедният на богатия не вярва. Важи и в обратния ред.
Инженер-химикът, банкер, финансов гуру и шеф на Форума на бизнес лидерите Левон Хампарцумян казал, че „ние сме в еврозоната от 1997 г. на 80% заради твърдия курс, с който сме вързани през валутния борд и т.н., така че де факто хората са свикнали с еврото, без да го разбират напълно, или поне една част от хората“. Говори за Хърватия, инфлацията, проблемите там били от друго икономическо естество, не от еврото. Валутата пък отприщила туризма и т.н. Онази част на Адриатика никога не е имала проблем с туризма, пък дори и през соца, в състава на Югославия. Но, нейсе.
Говори и за избори, слаби политици, инфлацията не била повод за парламентарен вот.
Човекът просто разбира от всичко.
Да си припомним едно негово изказване от 2019-та относно промяната в живота ни след влизане в Еврозоната: „Ние еврото го имаме от 22 г. с фиксирания курс. То не носи жизнения стандарт, нашият труд го носи“.
Прав е. Щом сме отдавна в зоната, защо е този ентусиазъм сега? А, и наистина трудът носи стандарта – нашенци вадят евро зад граница, тук го умножават по две.
