„Хъшовете“ Ерик и Ричард – мияч и готвач, „спасителите“?!

„Хъшовете“ Ерик и Ричард – мияч и готвач, „спасителите“?!

Опортюнистите, които забравиха родното Като го питали как се казва отговарял „Ристу“. „Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, з

Опортюнистите, които забравиха родното

Като го питали как се казва отговарял „Ристу“. „Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище…“.
„Пази Боже сляпо да прогледа“. Как Алеко Константинов е провидял толкова много. Защото май не сме мръднали особено от онова време, неговото.
Толкова прогледнали из съвремието ни, дал Бог. И колко гнусливи към миналото си, още повече.

Хъшове

Европа отвори врати за нашенци и милиони забегнаха. Някои още преди това. Навсякъде са. У дома пък забитува мнението, че тези „навън“ са като някакви съвременни хъшове, които, видиш ли, бленували да се завърнат и освободят от тегобите отечеството ни. Несъмнено има и такива. Но и други. Още по-голямо множество.
В типичния си, закодиран в ДНК-то, стил, се роди предствата за „умните, красивите, високообразованите“ нашенци зад граница. Поредната тъпотия. Давате ли си сметка колко престъпници и черноработници изнесохме в Западна посока? Съотношението на „отишли да учат и останат-с отишли да гурбетчийстват“ е с тотално преимущество на вторите.
Не залагайте големи надежди на заминалите.
Някои още палят вощеницата на семейния олтар в ъгъла на носталгията по родното. На болшинството обаче изобщо не му пука. Опортюнисти, които се нагодиха към чуждото и дори… намразиха своето. Забравиха дори откъде са тръгнали. Гледат с погнуса дома си, родителите си. Които са една ненужна окова към стария скрин на миналото. Всичко родно е селско. Та затова и кръщават децата си с имена, които баби и дядовци дори не могат да произнесат, камо ли да запомнят.
„Как беше това, бред-бред, на български?“, пита един подобен.

„Лепи пари на стената вместо тапети“

Забравил е думата хляб. Опънал се в кръчма у дома и разправя за постиженията си на Запад. Разбира се, на висок глас. За да се чува навред от околните маси. Тук е селско и гадно за него. А, там, в новата му родина, всичко е рай! Там „лепи пари на стената вместо тапети“.
Друг си изписал на регистрацията на колата името на италиано-американски гангстер и се мисли за глава на мафията, докато продава… дюнери.
Не всички миячи на чинии са родолюбци. Хора, отрекли се от своето в името на малкото имане от чуждото.


Без родина и без кауза.

Дърва без корени. Те сами искат да заличат спомена от малката къща, скромното жилище, откъдето са тръгнали да покоряват. Не, просто да се вписват и нагаждат към другия свят.
„Съветът към мен бе-не се намесвай с нашенци, само с чужди“, разказва един подобен.
Мантрата-те са млади, умни, кадърни, идват от там и ще ни помогнат, е пълна глупост. Те отидоха там, за да сбъднат собствените си мечти, не вашите.

Съдбата на родината е в самите хора в нея.

Не отвъд земите и въжделенията на миячите на чинии, шпакловчиците и други превърнали се от Ристу в Христофор. Или в Ричард, Малкълм, Ерик и прочие.
Спрете вечната надежда и взор навън. Животът в блатото си е дело на самите блатни екземпляри.
В същото време има други. Които влагат всичко заработено, за да вдигнат къща в родното село. Или тези, отдавна напуснали, които изкупуват всички мартенички като се приберат. Защото носят и на останалите-там, далеч, за които бели и червени вплетени върви са код. Вплетен в тяхното ДНК.
„Работя готвач. В Дания-бау, к`во ме гледаш! А, нещо…“, казва един „нагримиран“ с водка екземпляр от Родопите и се тресе върху едно легло. Седнал е на него, турил лаптопа на една табуретка, пуснал си някаква музика и светлинки да щъкат из тавана в стаята в квартирата му. Стои сам и се пуснал на живо във фейсбук. Праска водка след водка и говори за успеваемостта в живота, докато едновременно с това следи някакъв мач, на който заложил пари.
Той е вече на Еверест. Готвачът на Хималаите.
„Бау, как е, а?!“
„На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?“. И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата“.
Под носа на баща си.

Жельо МИХОВ/24rodopi.com

На снимките:

-Това вече им е „селско“ на „хъшовете“

-Пустош на село

общество, регион

COMMENTS

WORDPRESS: 0