G точката на зомбитата с телефони в ръце

G точката на зомбитата с телефони в ръце

Доброволното отчуждение, с абстиненция към мрежата Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество Държиш го, топъл е, вибрира. Галиш го, а той разкрива още по-го

Доброволното отчуждение, с абстиненция към мрежата

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Държиш го, топъл е, вибрира. Галиш го, а той разкрива още по-големи и дълбоки усещания. Създава връзки, отваря светове, сближава.

Докато не се развали и не закупиш друг.

Смартфонът. „Пророкът“ на новия господар.

Облъчен, в абстиненция без него, без интернет. Едно общество в плен на консумацията. В мрежите на другия свят.

Шарени и още по-цветни, резолюция, отдалечаваща се от истинския човешки усет, допир.

Смартфонът е желаното проклятие. Превръщащо индивида в доброволния отшелник. Отчужденият, който на самотен остров ще поиска единствено… GSM и интернет. 5G точката на човешката висша наслада. Оргазмът на изпразненото от съдържание същество. Разумът в отпуска, допуснал друг да мисли вместо него, друг да ръководи. Паника без водача на оковите.

Offline на емоциите, продукт на истинските усещания.

Все по-глобални и все по-самотни.

Маските не попречиха на индивида, той не възропта срещу тях. Но ако му бяха отнели телефона с достъп до мрежата, тогава…

 

Загубената битка с новото робство

 

„След много, много години днес преподавах в университета за последен път. Уморих се да се боря с телефоните, с УотсАп и с Фейсбук. Победиха ме. Предавам се. Отказвам се. Уморих се да говоря за неща, които ме въодушевяват, пред младежи, които не могат да откъснат погледа си от телефон, на който непрекъснато получават селфита.

Разбира се, не всички са такива. Но стават все повече. Допреди три-четири години призивът да оставят телефона настрана за 90 минути, дори да е само от добро възпитание, все още имаше някакъв ефект…”.

Това написа преди известно време уругвайски журналист, преподавател в университет в Монтевидео. Посочи в свое отворено писмо, че е загубил тази битка, че се предава и няма смисъл.

Победен от технологиите и липсата на всякакъв интерес извън социалните мрежи. От телефоните с шайба до пълното вглъбяване през съвременния прозорец на света, под формата на малко устройство, без което сякаш ръцете няма какво да правят… Загубената битка с новото робство.

 

„Стойка на кифла:

 

Чантата виси на едната ръка, в другата смартфона, шалвари тип „насрах се” и очила като маска на оксиженист!”. Или картинка на разголена мадама с изкривени набъбнали джуки, готова за подвизи.

Едно от творенията, обикалящо социалните мрежи с цел да ни обрисува съвременната „дама”, наричана на галено с наименованието на мека тестена закуска, обикновено отвътре с мармалад или шоколад. Могат да се намерят стотици хиляди подобни, с които едновременно се контактува, показват се чувства и обществени нагласи. В съвременното общуване с телефон в ръка присъстват и огромно количество задници, цици, мъжки и женски полови органи. С бързи движения на пръстите, скоростен интернет и почти нулеви умствени и устни напъни-мохабет с огромна доза кеф хем за лична, хем за обществена консумация. Голямо „мазане” с пръсти по дисплея докато върви кафенцето. „Само да не спрат ньета и планьета”…

Ало, ало…, манджата изстина! 

Тя стои на масата в болницата. Пред нея табла с дневното меню. Времето-ограничено, работата чака. Манджата обаче изстина. Защото дамата зяпа с небивал интерес телефона си. Шари с пръсти по него. Намества очилата, които допреди минути се припотяваха от парата на супата. Забърса ги само веднъж, след това започна да ги регулира по дължината на носа-напред, назад.

Зяпа телефона и когато колегите й започнаха да стават, тогава се сети за обеда. Излапа набързо всичко и стана да ги догони. Дори замалко едно доматче не издаде какво е било менюто като сподели тайната с леке върху работното облекло, понасяйки се от устата към гърдите.

Телефонът обаче продължи да стиска. С палеца да ръководи трепета на цялото съзнание, фокусирано върху екрана.

Случка в болница. Споделена от медик за медик. Обрисуване на картината, в която всеки под 60 г

одини се е зомбирал със съвременните форми на общуване, които все повече отдалечават физическия контакт между индивидите. Индивиди или какавиди, все тая. Човешкото се губи.

 Навсякъде 

Всичко това сте виждали във всеки магазин, заведение, на улицата, в парковете, автобусите. Всеки прокарва пръсти по екрана на мобилния, сякаш маже лютеница върху филия. Вторачени са в смартфона когато седят, говорят, ядат, вървят по тротоара, карат велосипед, шофират. По-младите са и с тапи в ушите. Тоест слушалки. Не виждат, не чуват, не възприемат. Затворени сетива, с капаци

Две години и „играчката“ се сменя с нова. Апаратът струва 1000-1500 лева в България, около 600 евро в другата

 Европа, където обаче се дава като подарък заради двугодишен договор. След този период, той заминава, заради следващия модел. Новите, още по-добри параметри за тотално физическо разделяне със себеподобните.

6 часа нет за хлапета – двойки на матурите 

Според проучване преди време на Националния център за изследване на общественото мнение, 91% от учениците ползват интернет между 3 и 6 часа дневно, а през ваканциите 11% от тях прекарват най-много време пред мониторите след полунощ.

Данните за Родопите сочат, че 17% от ученици са в риск от интернет зависимост – удължават непрекъснато престоя си пред монитора и често не могат да се самоконтролират, а при настояване (най-вече от родителите им) да преустановят своите онлайн занимания, те преживяват чувство на безпокойство и раздразнителност. Те признават, че почти винаги пребивават в мрежата по-дълго, отколкото първоначално са възнамерявали. Една пета от тях използват интернет като начин за избягване на свои проблеми или за разведряване на лошото си настроение и преживяват симптоми на депресивност и тревожност когато са офлайн, сочи анализът.

После двойки на матурите.

Паника за маймуните 

Нашенецът може и пет лева да няма в джоба, но от него ще извади последна версия телефон. Ще се дзвери в екрана, ще маже и ще лайква. И още, и още други хай тек глаголи, опитомили по свой образ речитатива на съвременния човек. Радва се неистово на олигофренски клипове, копира поведение от всякакви простотии и колкото са по-големи те, толкова повече лайкване. Емоции в едно кликване.

Без телефон „копиращите маймуни” изпадат в паника. Дори физиологическите потребности изпитват носталгия и гнет, не можещи да се осъществят без пръстите да мажат по екрана…

Родопчани не обичат да четат, ходят рядко на театър, а в музей вероятно не са стъпвали от ученическите си години. Това пък е картината на културния живот в планинския регион. 

Как да го зарежа? 

„Ще се побъркаме без телефони само за няколко часа, какво остава за дни. Започваме да пипаме по джобовете, да се озъртаме, да търсим“, казва дама на 40 години от Родопите в анкета по темата.

„Как ще следя мачовете, докато съм за риба?“, пък пита мъж.

Бабите им цял живот футбол са гледали.

С шайбата бе лесно. Сравнете с онези години, с онези телефони, които при гръмотевици изключваха. (Това за по-възрастните). Какъв бе стресът и имаше ли го.

„Стряскам се само от звука на съобщение по Вайбър. Не мога да  го понасям, ама работата ми е свързана с това. Групи с колеги, с учители на детето“, споделя мъж на 35 години.

Децата вече са в разни групи. Пожелават си лека нощ по тях.

Психиката влиза в плен на млрежите. Оплетена.

А всичко е просто. Човекът лесно се дресира. По-лесно от куче дори. Просто поставяш лимит.

След два дни си нов човек.

А как хубаво миришат страниците на отворена книга. Там връзката не засича.

Всичко е избор в този живот. На мислещи и зомбита.

Глобалното общество на… самотниците с телефони в ръце.

COMMENTS

WORDPRESS: 0