Сали Мюмюн/24rodopi.bg/Общество/Коментари
Втори неуспешен опит да стартира делото срещу Хасан Азис и компания за длъжностно присвояване и безстопанственост. И за втори пореден път бившият кмет на Кърджали не обелва и дума по същество за обвинението. Аджеба, виновен ли е, не ли.
Едно си прокурор знае, едно си Хасан бае. Бухалка било, политическо било, че чак и „диагноза за болна държава“.
На това му се вика гьонсуратлък. Или с мълчание просто казва „Че е пипано – пипано, ама що чак сега ме почват“.
Щял да задава все един и същи въпрос на кърджалийци „Защо чак сега е обвинен, делото било отпреди 7 години“.
Те и кърджалийци това питат, защо не мине по улиците и го зададе този въпрос. Отговорите хич няма да му харесат. Болшинството от тях вероятно ще бъдат от сорта „Много те бавиха, ама нали Доган те пазеше като останалите деребеи – милионери“.
Кърджалийци пък са в правото си да попитат: Защо за 20 години този град се превърна в дупка, кочина, зоопарк и символ на корупция?! Защо родата се обогати, а техните деца емигрираха?
Кърджалийци се превърнаха в живия паметник на толерантността. А не онзи, който на изпроводяк Хасан Азис щеше да им строи в парка срещу 400 000 лева. Та да псуват всеки път, когато минават покрай него. Всяка дупка, кратер, ров бе паметник на кърджалийското търпение. Каква по-голяма толерантност от това да търпиш случващото се?
Сега ще последва дежурното: Ами 20 години що го избирахте?!
Избираха го хората по селата – 100 села гласуват за кмет на Кърджали. В града той губеше. Затова и нижеше тютюн и пържеше мекици с бабите предизборно. След това – знаете…
Сега никой не ниже, нито меси за пред камерите. Сега на тези старци им се правят пътища, улици. Нещо, за което Хасан не го бе еня.
