Един млад човек, който иска да работи: Защо се отнасят като към слуги!?

Един млад човек, който иска да работи: Защо се отнасят като към слуги!?

24rodopi.bg/Позиция „През цялото време ме мотаха и ми казваха, че ще подпиша договора до няколко дни, това така и не се случи. Поисках да ме освободя

24rodopi.bg/Позиция

„През цялото време ме мотаха и ми казваха, че ще подпиша договора до няколко дни, това така и не се случи. Поисках да ме освободят и да си ми изплатят изработеното дотук, но ми беше отказано под претекст, че така са били преценили“, разказва Мари-Елен Ангелова, едно момиче от Кърджали, което живее със семейството си в Бургас.

За нея категорично не е вярно, че няма желаещи за работа, както се оплакват много работодатели. Смята, че разочарованието на младите хора в България от неспазването на законите и реда е голямо.

Коментарът на Мари-Елен Ангелова:

Скъпи приятели, бих желала да споделя с вас какво ми се случи наскоро, една нередност и некоректно отношение спрямо мен, които не смятам, че трябва да останат така в пространството.

Реших да започна работа преди месец и половина. Не  съм била лишавана от нищо до сега от родителите ми, и понеже съвсем скоро навършвам пълнолетие, прецених, че е време да се включа в пазара на труда. Като млад, ентусиазиран човек нямах много претенции, понеже все пак нямам  образование и квалификация и  поразгледах обявите по групите.

Свързаха се с мен от пицария Конте в Славейков, в 147 бл, гр. Бургас, и ми предложиха работа като сервитьорка. Търсеха  си персонал понеже след дни им предстоеше откриване. Попитаха ме дали имам позната, която също да си търси работа и аз предложих сестра ми, тя е година по-малка от мен.

Заплатихме и си изкарахме  всички необходими документи с уговорката, че ще подпишем  договор след седмица, понеже процедурата за непълнолетни била  по-сложна.

Сестра ми  напусна работа след 2 седмици, след като видя условията на работа и усети лошото отношението, като към слуги, без капчица уважение. Не е пускала предизвестие, защото нямахме договор, беше ѝ изплатено всичко още на следващия ден, предполагам, защото аз оставах (иначе и тя щеше да „изгори“).

Аз продължих да работя още две седмици. През цялото време ме мотаха и ми казваха, че ще подпиша договора до няколко дни, това така и не се случи. Поисках да ме освободят и да си ми изплатят изработеното дотук, но ми беше отказано под претекст, че така са били преценили. При условие, че не съм закъснявала, била съм точна, и даже предложих да остана за няколко дни, докато си намерят нов човек, не се съгласиха. Това ми бе първа работа и вложих наистина много енергия и старание. Не знам има ли смисъл да коментирам отношението на единият от шефовете, който каза, че бил  платил на сестра ми понеже не ставала за нищо и му е направила услуга, че се е махнала, или че единственото, с което ме води тя, са само едни гърди, или пожеланията към нея за големи мъжки атрибути?! Как младите хора да имат желание за работа, право и защита на труда им?

COMMENTS

WORDPRESS: 0