24rodopi.bg/Регион
В сряда сутринта малкият салон на Народно читалище „Пробуда 1952“ – Черноочене отново се изпълни с онзи жив, трептящ шум, който само децата могат да създадат – шум на очакване, на любопитство, на малки сърца, готови да се хвърлят в приключение.
Така започна още един ден от тяхното дивo лято в библиотеката на Черноочене. Лято, в което книгите не стоят по рафтовете, а излизат навън, разперват криле и водят децата към света.
Сание Варадлъ, експерт „Комуникации“ от Фондация „По-диви Родопи“, поведе малките откриватели на пътешествие, което тръгна от страниците им и стигна чак до небето над Източните Родопи.
Когато тя заговори за черния лешояд и за зубрите – птици и животни, които някога са изчезнали, но днес отново рисуват кръгове над планината и оставят следи по нея – очите на децата светнаха така, сякаш самата природа беше надникнала в салона.
Някои се надигаха на пръсти, други стискаха тетрадките си, трети шепнеха на родителите си: „Наистина ли са толкова големи?“ „А как се връщат?“ „Кой ги пази?“
Лекцията бързо се превърна в приключение – от онези, които правят лятото истински диво. Децата слушаха за ролята на лешояда и зубрите в природата, за причините да изчезнат, за хората, които не са се отказали да ги върнат – Фондация „По-диви Родопи“, Българското дружество за защита на птиците, GREFA, Rewilding Europe и други. И в този миг салонът вече не беше просто място за срещи – той се превърна в Родопа. Беше небе. Беше дивото, което влиза през вратата и остава в сърцата.
Родителите наблюдаваха с усмивки, а децата – с онзи чист възторг, който само истинската среща с природата може да събуди. Сякаш за миг всички заедно усетиха крилете на черния лешояд и тежката въздишка на зубъра – силни, широки, свободни.
Така премина още един ден от детското диво лято в библиотеката на Черноочене – лято, в което знанието се превръща в приключение, природата влиза през вратата, а децата откриват света не само с очи, но и със сърце.
Исмет Исмаил, Черноочене
