Дете иска 1000 лева с камък в ръка

Достигнахме дъното, влюбени в надеждата за евро

Жельо Михов/24rodopi.com/Общество

Офис за плащане на сметки. Едно нелюбимо място. Може да предизвика тремор, но без алкохолът да има нещо общо. Само преводите в него осъществяват някаква наслада, но обичайно тя е последвана от операцията по изваждане. Поради преждеизброените функции на офиса. Някакво място за страдалци. В контекста на реалността.

Продавачката стои и зяпа монитора. Сутринта все още няма голям брой енсуиасти за плащане на каквото и да било.

Вратата се отваря и вътре влизат двама души. С маски. Поставят камък на гишето. Искат за него тя да им даде 1000 лева.

Очите на служителката се отварят широко. После се присвиват и емоцията преминава в гняв. Посочва вратата и да се махат. Тогава единият грабва с ръка камъка и го запраща към гишето.

Двамата побягват. По-късно са установени. Лицата са на… 9 и 10 години.

Опит за грабеж.

Детство без родители

Хиляди деца растат без един от двамата родители в страната. Едно от чудесата на Европейския съюз. Отвори границите и… започна преселението на народите. Бачкатори, които търсят по-доброто.

У дома-разбити семейства.

„Никога не бих живял там, ако тук получавах една нормална заплата. Децата ми пораснаха без мен. Не видях най-хубавите им мигове“, казва гурбетчия. В строителството. Гради на Запад, докато тук семейството му живее на квартира. Докато се съберат достатъчно пари за собствена къща.

Щерката се разпусна…

Баба и дядо отглеждат двете деца. Майката в Испания, бащата в Англия. Земеделие и дюлгерство в други държави, заради измамното охолство у дома. Контролът от възрастните обаче предопределя други хоризонти на бъдещето.

„Щерката започна да има леко поведение. Говори се, че се среща с мъже. Намесиха се институции, може да ни ги отнемат, заедно с братчето й“, изплаква единият от родителите.

Децата имат нужда от майка и баща. Бабите са само „притурка“ към съграждането на личностите. Парите не възпитават, те отнемат. В случая-родителите. В по-задълбоченото прозрение на нещата-човешкото.

Напих се, откраднах агне – мама ще плати!

Гурбет, безработица, скука, грижи. Обилно поливане с алкохол на ежедневието и формиране на лицето на съвремието в обезлюдяващата планина чрез абсурдни на моменти случки и събития.

„Не искам да влизам в затвора. Майка ми работи в Испания, тя ще ми помага. Ще започна да се лекувам от алкохолизъм. Като откраднах, също бях пиян“.

Думите на млад мъж в съда. С основно образование, безработен, живеещ в родопско село. Изправен пред Темида след като отпразнувал рождения си ден.

Тогава той се събрал със свой приятел край селото и от сутринта започнали да надигат чашите. След значително количество, интерес у мъжа събудило стадото на негов комшия, което той прибирал в обора в късния следобед. Алкохолът проговорил в съзнанието на родопчанина и той решил да задигне едно от общо 40-те агнета на фермера. Промъкнал се в неохраняемия обор и излязъл от там с агне, преметнато на гърба си.

Животното било около 35 килограма

Заедно с авера си отишли до местност с чешма, край която имало съградено огнище за чеверме. Заколил агнето, одрал го, сготвили с другаря дробове и друга карантия, набучили го на шиш и започнали да го въртят над въглените. Продължили здравото пиене, а към осем часа вечерта, рожденикът вдигнал шиша с останалото месо и го отнесъл към дома си, в къщата на майка си.

При проверка вечерта, собственикът разбрал за кражбата и подал сигнал в полицията. Униформените пък бързо достигнали до извършителя.

Щетите на стопанина били платени от майката на безработния, гурбетчийка в Испания.

Той пък успя да получи снизхождение от магистратите въпреки, че преди година задигнал мобилен телефон.

Съдът го наказа с глоба в размер на 1000 лева.

Пак мама, гурбетчийката, ще плати. За него остава лечението.

Патриархалната крепост рухна, абститенция към интернет

„Положението не е никак розово. И това е от години. Все повече деца на родители, заминали зад граница, попадат в риск. Те се оставят на по-възрастни да ги гледат, а те не могат да осъществят необходимия контрол. Няма ги волята на бащата и майката. Те се ползват единствено като обект, от който идват периодично някакви пари. Те не са в ролята на субекта, който трябва да дава пример, да налага волята, да разделя правилното от неправилното. Един феномен, който обуславя все по-ниско падащата възрастова граница на противообществените прояви от страна на подрастващи. Смело може да се каже, че тази крепост на патриархалния бит, каквото представляват Родопите, е почти рухнала. В същото време основен възпитател са дигиталните устройства, интернет, социални мрежи. А там е бушуващ океан, който няма кой да укроти. Самата паника, която настава у един млад човек при липса на интернет, доказва тази зависимост, водеща до абстинентни състояния“, коментира темата експерт.

Кафенето

Сутрин буди особен интерес. По масите е пълно с жени. Оставили децата на градина, училище, и събрали се на раздумка. Да ги наречем условно „заведенията на отчаяните съпруги“. Разговорите варират от храната в стола за децата, до паричния превод от съпрузите зад граница. Едно охкане, пъшкане, дали ще стигне за новия апартамент, дали всичко ще е наред при прибирането на мъжа.

Такива работи из кафенетата рано сутрин. Мъже рядко се срещат. Гурбетчийските съпруги трябва да се справят с дома, домочадието, автомобила, градината, селото.

Бизнесът

„Кадри няма!“-изводът на бизнеса в страната. „Ще ги върнем“-обещанието на всяка порода посредствен политик.

Нито едното се случва, нито другото. Вероятно и няма да стане. Освен при някой по-сериозен катаклизъм, при който всеки ще потърси родната „колиба“. Намирисва и на това. Времето ще покаже.

Факт, че от 33 години една прослойка превръща властта в пари, а мнозинството напуска страната. Обричайки родната стряха. Последната рухва. На първата не й дреме, на втората й пука, ама губи корени, семейства, дори деца. И всичко това завърта цялата вселена с темпове на неосъзнат погром над собственото. В името на чуждото. Деградация на ценности, морал. Парите са издигнати в култ. Свободата да ги избереш и… умреш на строежа на онзи свят, в който все ще си втора ръка човек.

У дома стенанията не важат колкото воплите на разни оядени твари в пренията им за хартии и машини. Два вида измамници, предали и по двата начина мечтите, децата. Техните са добре, не ги мислете. Разсъждавайте за своите. Ако можете. Ако не…, добре дошло за Тях. Машината може да повдигне хартията като летящо килимче и да отведе правилния на правилното място. Билетите за полета обаче свършиха.

Остава едно. И всеки вътре в себе си знае какво е то.

В противен случай. Деца на 9 и 10 години ще се опитват да оберат „Лесното“ с камък.

На снимките:

-Хлапетата искат да са като възрастните

-Един възрастен човек, който работи за лев на чифт обувки