Депутат без нет – чисто и просто 10 000 лева

Депутат без нет – чисто и просто 10 000 лева

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Фейсбукът е като виагра за електората Фейсбук е голяма работа. Нещо средно между мегдана на село, виагра и удължите

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество

Фейсбукът е като виагра за електората

Фейсбук е голяма работа. Нещо средно между мегдана на село, виагра и удължител на полови органи. Всеки го може там. Биг дийл.

Дали бил Страхил, Бойко или някаква със снимка от абитуриентската, но с фамилия „Freedom“.

Все образи.

„Кой триел коментари, кой?“, репчи се някакъв в една група.

Друг анализира медии с нюансите на дъгата-жълти, сини, розови, виолетови.

В същото време вдругиден същите ще заредят гориво на 4 лева за литър, но ни гък, ни стон.

 

Ще поискат трета ракия от жената вечерта, ама ще изядат точилка в главата.

 

Смелост из мрежите.

Мрежите са богати на подобен улов риби. Тръскат се, упорстват, но на сушата безмълвни.

Един разговор с хванат с алкохол чичак:

-Защо пишете за мен?! Бил съм арестуван, а това съм аз!

-И кой сте вие?

-Всички ме познават в Смолян. Кой ви даде информацията, за да се разправям с него?

-Това е информационен бюлетин на МВР.

-Ааа, ама мен ме знаят.

-Е, добре, как ви е името.

-Да остана анонимен.

Те такива смелчаци.

Накрая обаче остава кафявото.

По гащите на смелчаците.

 


Сутрешна сводка на настроенията в обществото.

 

Осъществява се с телефон в ръка в тоалетната. Любимо упражнение на нашенци. Освобождаване през всички изходни точки. Нивото на развитие вече е „Дори без пет лева в джоба, ама с джиесем за поне хилядарка“. Всичко живо с дигитален придатък в ръката. Може да се забравят маратонките преди излизане, но телефонът-никога.

Цивилизационен избор.

Става нашенецът, едното око залепнало, другото едва определя посоката. Краката се влачат. Главата е загубила представа за болшинството букви в азбуката. Премлясва и бърше залепнала слюнка от устата. Мъчи се да рече нещо, но в 6 часа излиза просто „Ммм, лла, ва“, някакво друго сумтене. Следва прозявка и почти отлепване на другия клепач. Сядане на тоалетната чиния и… дзверене в телефона.

Напъва да хлъзне обработените непотребности за организма, а през това време пръстите вече шарят по екрана.

 

Гледа кой какво е споделил във фейсбук. Къде се е налял, къде е целувал, плюл, бърсал, откъде какво е откраднал като чужда мисъл, че да го сподели с умиление.

 

Невероятно! Напъва и зяпа вече с пробуден и прехласнат поглед. Гледа рози и поредното изплагиатствано послание за ЧРД, докато ноздрите се изпълват с метаморфозата на снощната манджа. И започва да търси също някое послание, за да зарадва именик, рожденик, леля, стринка, бивше гадже, авер с нещо за многократна употреба от каталога „Аз съм робот, едно пожелание не мога да измисля“.

И като изходи ходенето, продължава. Цял ден в мрежите на „прозореца за света“.

Общество, което моделира мнение по този начин. За по-лесно, споделя чуждо.

 

Масов отказ от собствената мисъл.

 

Дори политиката влезе в канала на всеобщото изхождане.

Социалните мрежи се превръщат в изповедалня …

Родните депутати се напреварват в мрежите кой какво мнение да даде. Някои дори не са излизали на трибуната в пленарна зала, избирателите и имената им не знаят. Но ръсят ли ръсят мозък от профилиате си, както и оценки с елемент на присъди. Сякаш са на заплата във фейсбук. Същевременно не са свършили работа и за пет стотинки за регионите, от които са избрани.

Ако спреш на депутат фейсбука, ще остане чисто и просто една заплата от около 10 000 лева.

Толкова си могат. Шансът на живота им бе да влязат в някоя листа на избираемо място.

Съмнително е фейсбукарите да го разберат. Поне махленското им ниво на комуникация го доказва.

За тях един цитат, от творчеството на Хазарта, понастоящем народен представител от ПП: „Господин депутат те гледа девствено, естествено не шмърка нищо евтино“.

 

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0