24rodopi.bg/Общество
„Ако трябва пак ще минем в нелегалност, ще хванем гората“, крещеше и удряше по масата пред смаяните медии.
Обичаше да предизвиква такъв ефект. Журналистите го смятаха наистина за хванат от гората, но него това не го вълнуваше.
Партията, лидерът – те бяха важни! Защото без тях щеше да е някакъв селски даскал в школо пред закриване поради недостиг на деца.
От подобни недостици не му пукаше. При него всичко достигаше.
Партията и лидерът го направиха силен.
„Шефе, да сложим ли празнична украса?“, го питаше секретарят.
„Не! За какво ни е“, отговаряше. Мрак и тъмнина в града, за който отговаряше. Той живееше другаде, тегобите на местните окаяници не го вълнуваха.
Кълнеше се във вярност, бизнесът вървеше докато…
Именно той го накара да премине в друга партия. Отрече се, ресурсът на новия проект бе добър. Потриваше ръце, предчувствайки още един звезден миг.
Всичко се сгромоляса.
На негово място в града дойде нов управник и го промени. Трябваше дори да пита кое къде се намира, когато пристигне. Не можеше да познае преобразената кочина. Получи обаче друго. Хората го гонеха, не искаха да го видят, да стъпва край тях.
Започна да ближе там, където е плюл. Върна се при стария „лидер“, ама пак нещо не се получи. Обръсна дори мустакът, не ставаше.
Мислеше си пак да хване гората, ама кой ще му се върже на партизанлъка.
„Ще я карам така, докато се получи“, се самонавиваше.
Ама, тц. Рискуваше задвратници при всяка поява.
Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна
