24rodopi.bg/Общество
Коравият чин му бе неудобен. Нараняваше лактите. Пък те бяха изнежени.
Чувстваше, че не е роден за това. За тези несгоди. Те бяха за другите.
Стоеше на първия ред, за да привлича вниманието. От малък знаеше-гледат ли те, няма непостижими неща!
Тъй растеше той. Усмихнат, преливащ от отдаденост към Големите.
Първо учителката, после преподавателят в университета (ах, само как искаше да е като него), после останалите…
Завърши висше образование. Обожаваше да му се възхищават, но на село.
В града не го поглеждаха.
„С тоя китап няма да прокопсам, как да ме видят, всеки втори има подобен“, се ядосваше в младите години.
Селският произход не му даваше мира. Както и обичайното правене на лютеница.
Закле се пред себе си: „Никога повече няма да бъда беден, и други ще ми правят лютеницата!“.
Избърса стичащата се сълза, носа, смръкна силно за всеки случай, да не би някой сопол да го е издал, и тогава…
Сети се за Сокола.
Много вървежен пич.
Реши да се натъкми в обкръжението му.
Струваше му доста, но успя!
След години на лизане, го нагласиха малък началник.
Но…
После дойде неговият миг!
Стана първи във феодалното имение на господаря. Какво толкова? Червеше се и облизваше веднъж на 4 години, но после… Ах, после, него го облизваха. Всякакви аристократи, дори съседни феодали. Дори жените им, пък и мъжете.
„Важно е да се къпя в слюнки от облизване“, си мислеше.
Дойде му на ум, че Бог високо, Цар далеко и започна.
Вторият бе по-важен, пък и го дооблизваше още. Затова не се страхуваше. Създаде оазис на фамилията си. Всичко бе негово. Разпореждаше се, владееше, прибираше. Дори на „Ангела“ не прости.
Рахат!
Всичко за него бе като „Монополи“, но с един играч.
Докато…
Лютеницита не се оказа развалена…
Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна
Очаквайте: „Съвестооо, ма, ела да ми погалиш пъпа!“
