Алиджан Исмаил/24rodopi.bg/Общество
В Кърджали има една неписана статистика, която не влиза в официалните регистри, но всеки я знае. Нашенецът в Германия или Англия трябва да „стиска зъби“ 3-4 години за жилище у дома, докато тук, със скромната заплата, ще му трябват поне 10.
Стрес, пари и раздели
Гурбетът в Кърджали отдавна не е просто начин за оцеляване, а мания за имоти. Цената за тези „стени“ често е твърде висока. Данните за ръста на разводите в региона са плашещи – семейства се разпадат заради дистанцията, а децата растат с родителско присъствие само на екран. Купуваме апартаменти, в които няма кой да живее, и строим къщи, които стоят празни по 11 месеца в годината.
Германия не е Раят, който обещават
Интересни са и разказите на самите гурбетчии – мнозина признават, че там се чувстват „втора ръка“, третирани по-зле дори от останалите емигранти. И все пак, керванът към Европа продължава, защото тук икономическият натиск е безпощаден.
Кърджали се променя – градът расте на височина, инвестициите в имоти са огромни, но духът на общността изтънява.
