24rodopi.bg/Общество
„Къде е щастието, питат поетите?
То е по пътя на парите, отговарят някои.
Не знам къде. Аз съм обикновен човек. Работя за едни жалки пари в „столицата на автомобилостроенето“, както викаше един бивш кмет.
За него всичко бе розово.
За мен не е.
Карах си 25-годишната кола по очуканите му улици с дупки, в които човек можеше да пропадне и да не излезе. Докато той строи блок след блок.
Сега е друго. Десетки улици бяха ремонтирани. А човекът с академичните титли не можеш да го видиш.
Преди заставаше нагло и говореше за „толерантност“.
Към съсипията му, явно.
Сега се крие. Обръща гръб дори за поздрав.
Това е то“.
Споделено от читател на 24rodopi.com.
Спестяваме доста.
