Жельо Михов/24rodopi.bg/Коментари
Лицето АлЙо отново твори. Във фейсбук, разбира се.
„Добре е, че сме живяли в Османската империя. Така поне сме се съхранили като народ, запазили сме християнската си вяра, език и култура. А Копривщица и Трявна ни разказват и в какви домове са живяли предците ни“, написал евродепутатът, сравнявайки и турския с руския посланик. Защото последният бил „арогантна, надменна, високомерна и нахална“. Мнението му за Херо едва ли ще види бял свят. Там той не пипа. Въпреки, че американският дипломат само дето в столовата на заводите из страната не се появяваше да съблюдава колонизираното гражданство.
Нейсе, друга тема.
АлЙо се размечтал за Османската империя, без да си даде сметка, че първата пушка на Априлското въстание пукна именно край красивите къщи в Копривщица. Плод на дългогодишната работа на Васил Левски. Впрочем, утре този човек ще обяви и Апостола за някакъв бандит, който развалил рахата на тогавашните чорбаджии, които са си били лика-прилика с АлЙо. Евродепутатът препика и костите на зверски изкланите в Батак.
Подобен човек не може и не иска да се отърве от робското мислене. Подобни нему цял живот са търсили господарите си. Натискал се на Живков, после на другите, че на третите с единствената цел да заеме някой пост по заслугите на раболепието. Защото абстиненцията да не си край софрата на господарите е умопомрачителна.
Колко ли от депутатската си заплата е пратил за бедстващите в Турция? А за тези в Сирия? Грешка, за последните има санкции. А където има санкции там „няма хора“. Антигосподарско звучи да се помогне и на тях.
Подобни хора качиха Левски на бесилото. Защото най-мили са им господарите.
Утре АлЙо ще цъфне пак в някоя листа, отново готов да е на трапеза. Не забравяйте какво работи. Трупа кила и точки пред когото трябва. А, и пише творения във фейсбук.
Априлската епопея доведе до Руско-турската освободителна война. Берлинският конгрес до Балканската. Балканската разклати империята, а Ататюрк я досрути, за да създаде съвременна Турция. АлЙо отново е объркал епохите. Мило му е, за феса, за броеницата и за чорбаджийския живот…
