Ай, ай! Козилата иска да е отдолу, пък ПП-ДБ да имали подкрепа от ДПС младежи?!

Ай, ай! Козилата иска да е отдолу, пък ПП-ДБ да имали подкрепа от ДПС младежи?!

Ния Дамянова/24rodopi.bg/Коментари/Политика

Гладна кокошка – просо сънува. Или още по-читавото в случая – като си прост, то си е за цял живот.

Това е положението днес сред привържениците на ПП-ДБ след снощния безсмислен тур на депутата от ДБ Белобрадова в Кърджали.

Тази сутрин се събудили с гениална мисъл в главата под формата на въпрос – преминават ли младежи от ДПС към тях…

След десетки въпроси, отправени към наричаща сама себе си Козила, която развяваше и лозунг с надпис „Когато Пеевски падне, нямам нищо против да съм отдолу“, присъстващите получиха като отговори само заучени опорки и фрази, и разбира се, нечленоразделна реч, от която нищичко не стана ясно.

Но се откроиха три акцента – според нея, ако на четвърти вот не се избере правителство, трябва да започне едва ли не гражданска война, щото това нашето никъде го нямало.

Местният лидер на Дебейците Радослав Милев пък призна публично, че не той и представители от ПП-ДБ са организирали протеста пред вратите на Общинската администрация в Кърджали, те нямало как да съберат толкова хора. Даже предложи да се опита да направи още един протест, та да видят всички, че… никой няма да дойде. Енергията дошла от другаде. Закопа се.  

Възторжено заяви още, че протестът им не бил срещу кмета Ерол Мюмюн, думичка не била произнесена срещу него. Още едно признание, че няма дори конче, за което да се хванат и да протестират,  с което се закопа още повече.

Защото излиза, че „енергия, финанси, тълпи“, всичко е плод на други, скрити сили. Не че мислещите хора не разбраха за какво иде реч и как така станаха Асен, Иво и прочие козили изведнъж толкова нахъсани. Ами, атакуван беше Сорос. Останалите, по площадите, джен, мен, зи и игрек, са просто подизпълнители.

Е, как, бе, другари и другари, тогава днес решихте, че присъстващите на срещата „младежи от ДПС“ ще ви последват?

На снимките: Лицата на Козилата – весело в София, тъжно в Кърджали