„Идваме си през април и се прибираме в Бурса при децата чак към октомври. 6 месеца сме тук, 6 месеца – там. Перфектен живот
„Идваме си през април и се прибираме в Бурса при децата чак към октомври. 6 месеца сме тук, 6 месеца – там. Перфектен живот за пенсионери. Идваме си за засаждането на картофите, тръгваме си като сме откъснали и последната дюля“, казва 66-годишният Сабри, пенсиониран учител, който държи да го наричаме „преследвачът на слънчевите джебелски дни“.
„Много са такива като нас, които в началото на слънчевите месеци се завръщаме по родните села, а барабар с първите есенни дъждове се връщаме при децата и внуците в Турция“, допълва духовитият особняк.
Той е съпругата му попадат в онези 17,9% ръст на населението в община Джебел през последната година, спрямо 2016-та. Общо 51 са общините в страната с ръст на населението по обобщени данни за петгодишния период от 2016-та до пандемичната 2020-та, но Джебел е национален първенец с близо 18 процента.
Сравнимо с негативните демографски тенденции в страната като цяло, в област Кърджали картината е обнадеждаваща. Единствено в община Черноочене има „свиване“ на населението и то само с 1,3%.
„Статистиката може да е с минус за нас, но пък реално продължава притокът на европейски пари към Черноочене. Строителството продължава, почти всяко гурбетчийско семейство инвестира в нов дом в родния край. Черноочене може и да не дочака деня да стане град, но реално вече е като квартал на Кърджали“, коментира пред 24rodopi.com един от инвеститорите в малкия общински център.
В чернооченското село Даскалово даскали може и да няма, но пък е пълно със земеделци. Тук кипи от живот, а това си личи както по поддържаните къщи, така и по множеството обработваеми земи в района. В това живописно и приветливо място срещаме също толкова приветливите Ремзи и Назифе. Усмихнати, трудолюбиви и изключително гостоприемни, те ни разказаха за живота тук…
„Строят се къщи и са пълни, а строежите не спират. Три-четири празни да има само. Като цяло селото е пълно“, казва 66-годишният Ремзи. Всички тук се занимават със земеделие, голяма част с тютюн. За това свидетелстват и сушилните, направени из поляните. Но отглеждат и много зеленчуци. По думите на Назифе, почвата е изключително плодородна, а реколтата богата.
„Още се сее тютюн, чушки също. Да знаеш какви хубави, големи стават чушките! Няколко семейства и домати сеят, и продават в Кърджали на пазара, на борсата също носят. Много хубави стават доматите и чушките, даже от София купувачите като дойдат, от къща на къща ходят, за да ги изкупуват“, допълва Назифе.
„Най-видимият клъстър на общини с голям ръст през последните пет години е край Кърджали, където влияние оказва както по-добрият естествен прираст, така и миграционните процеси“, посочва Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Община Кърджали е с 5,4% ръст на населението, Ардино – 9,6%, Кирково – 7,8%, Крумовград – 6,6%, Момчилград – 6,3%.
„Като цяло селата в България са умиращи, но последни ще умрат селата в Кърджалийско. Е, вярно, че населението ще е застаряващо, но не можеш да задържиш и млад човек на село вече. Селата живват през юли и август, когато и децата и внуците дойдат за почивката, ама е кратко. Това лято всички гурбетчии и изселници от Джебелско ще бъдат приятно изненади. От Кърджали до Джебел пътят е скъсен с няколко минути заради новия асфалт – вече няма дупки, няма и вълнички и гърбици. Отсечката от отбивката за „Маказа“ до общинския център май ще бъде най-хубавият път в България“, допълва още пенсионираният учител Сабри.
Неговата прогноза е, че селата, в които навремето е имало над 1000 души ще се превърнат в малки гурбетчийски села, а които се били с 200-300 души – „ще си отидат с последните им жители“.
„Все повече къщи се ремонтират по селата, което е показателно, че ще ги има тях. Гурбетчийски пари се хвърлят за ремонти всяко лето. И моята пенсия отиваше преди 5 години я за торба цимент, я за боя, ама в момента не мога. Ниският курс на турската лира удари всички ни“, казва „преследвачът на джебелските слънчеви дни“.
Шопци е едно от селата в Източните Родопи, в които бавно, но сигурно населението се топи. „В това село, знаете ли колко народ имаше? Сега, какво остана-нищо не остана! Днес в Шопци е много зле, няма работа, нищо няма“, възмущават се мъжете.
Голяма част от шопците работят в чужбина.
„Аз живея в Нидерландия, защото какво да правя тук? Няма поминък, няма нищо“, заяви пред 24rodopi.com Метин, докато си беше в родното село за Байрама преди месец.
„Във Франция работя 5 месеца, после тук харча парите през останалите 7 месеца. Ако работя тук само 5 месеца, дали ще мога цяла година да ми стигнат? Никога не може да стане това“, добавя Сунай.
„Да не мислите, че е лесно да работите извън България? Да живееш тук и да ходиш да просиш в друга държава, не е лесно, но няма как“, казват мъжете в Шопци, които по неволя са се пръснали из Европа.
24rodopi.com
На снимката: Даскалово
COMMENTS