24rodopi.bg/Общество През май 1989 г. в комунистическа България настъпва нещо извънредно: огромни протести срещу режима. Те не се случват в София. Хи
24rodopi.bg/Общество
През май 1989 г. в комунистическа България настъпва нещо извънредно: огромни протести срещу режима. Те не се случват в София. Хиляди етнически турци протестират по далечни от столицата села и градове. Искат да им се върнат имената, сменени насила. В отговор ги изгонват от България, припомня Диана Иванова от „Свободно Европа“.
„На 25 май в нашия град Добрич се организира мирен протест на турското население с единствения лозунг „Искаме си имената“. Баща ми още в ранна сутрин беше задържан и затворен от милиционерите, а майка е била заключена в една стая в завода, където трябваше да работи, след уволнението ѝ като учителка.
След няколко дена баща ми, ние повече не го видяхме, е бил екстрадиран направо с дрехите си, както беше задържан, на границата на Турция. Дали са му паспорт. След десет дена дадоха паспорт на майка, на сестра ми и нашата леля. Аз бях последната, която трябваше да провери в апартамента дали прозорците са затворени, както ме предупреди майка, в хладилника да не остане нещо, чешмата, да сваля бушоните, да заключа вратата и да тръгна.“
Този синтезиран разказ е на Несрин Филиз, която днес живее и работи в Щутгарт. Тя описва как е преживяла депортирането на повече от 300 000 български турци от България през 1989. Разказът й достига до публика в Кьолн, където българо-немското дружество „Памет“ организира срещи за Майските протести.
„Майските протести от 1989“ или просто „майските събития“ са изрази, с които се означават масовите демонстрации на българските турци сещу комунистическия режим. По това време вече пет години мюсюлманите нямат право на рождено име, религия, традиционни дрехи и език. След май 1989 вече няма да имат право и да живеят в България.
Цялата асимилаторска кампания става известна като „Възродителен процес“, защото се провежда под измисления предлог, че „възражда“ българското самосъзнание на засегнатите хора.
Разказът на Несрин Филиз документира нещо много важно – как комунистическите власти вече са подготвили задгранични паспорти за противниците на асимилаторската политика и на тоталитарния режим – а такива паспорти до този момент не е виждал нито един „обикновен“ българин – и ги е принудил „доброволно“ да напуснат страната.
Какво знаем за май 1989-а?
От 19 май 1989 г., петък, до 27 май 1989 г., събота, между 25 000 и 30 000 демонстранти излизат на протести в Джебел и цяла Североизточна България. Има сблъсъци с милицията, ранени и жертви.
На 29 май, понеделник, Тодор Живков произнася по телевизията своята реч, в която обявява, че всеки български гражданин мюсюлманин, който не е доволен от това, което прави социализмът за него, може да напусне България, и призовава Турция да отвори границите.
На 30 май, вторник, речта е публикувана във всичките тогава официални вестници. На 31 май, сряда, в София е организирана огромна „спонтанна“ манифестация на трудещите се срещу „родоотспъпниците“, които искат да напуснат България.
На 3 юни, събота, границата е отворена. Започва лятото на етническото прочистване, което ще получи ироничния народен израз „голямата екскурзия“.
„Държавна сигурност“ изгони най-будните, тези, които ги плашеха, че биха повели след себе си хиляди. Във всяко малко населено място имаше такива хора. В Ардино, например, е имало списък за експулсиране на 10-ина души, като учителя Ферхат Фетов, лека му пръст. Безспорни авторитети, които не искаха да напуснат България, но ги принудиха, защото „Държавна сигурност“ се страхуваше от тях“, разказва пред 24rodopi.com Кязим Кормаз, който е напуснал родния край през август 1989 година и живее в Бурса.
До 21 август, когато Турция затваря границите, над 360 хиляди души ще напуснат страната. Това „изселване“ ще бележи целия преход, всичко, цялата история на България в следващите години и ще бъде официално обявено и осъдено години по-късно, на 11 януари 2012, от българския парламент като „форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“.
През май 1989 г. обаче информация за протестите в България идва единствено от новините на западните радиостанции – „Свободна Европа“, „Дойче Веле“, Би Би Си. Това вероятно е причината много от хората в България да не знаят нищо за протестите и до днес. За тях няма репортажи в официалните медии, няма видео, няма фотографии. Има само разкази на очевидци и участници.
COMMENTS