Алиджан Исмаил/24rodopi.bg/Общество
Днес Кърджали е по-красив от всякога. Улиците са тихи, по балконите се веят трибагреници, а десетки граждани ще се съберат пред паметника с цвете в ръка. 3-ти март е – денят, в който всички се тупаме по гърдите и си спомняме, че сме български граждани.
Нека свалим за секунда празничните очила
Защото патриотизмът не е само знаме, купено от магазина, нито е само „споделяне“ на патриотичен пост в социалните мрежи.
На балкона се вее бяло-зелено-червено знаме, а точно под него – в градинката пред входа – лежи пластмасова бутилка, захвърлена вчера. Гордеем се с Шипка, но паркираме колите си върху тротоарите, принуждавайки децата ни да ходят по платното. Скандираме „Българи юнаци“, но нямаме нищо против да изхвърлим цигарата от колата на светофара.
Любовта към родината не е събитие в календара, което отбелязваме с почивен ден и скара край язовира. Тя е в това да не си хвърляш фаса през прозореца, да поздравиш съседа си и да пазиш малкото останала зеленина в града.
Днес ще чуем много речи за свободата
Свободата е и отговорност. Ако обичаме България само на 3-ти март, а през останалите 364 дни я превръщаме в сметище и хаос, тогава какъв точно е нашият патриотизъм?
Нека днес, освен да развеем знамената, да си обещаем нещо малко – да започнем да обичаме страната си не само чрез историята, но и чрез действията си тук и сега.
В Кърджали. На нашата улица. Пред нашия вход.
Честит празник! На тези, които милеят за България и в делник, и в празник.
