24-те часа на BG: Ако си ритал, ако си унижавал, ако си бил бияч в полицията… няма страшно, ако си в България!

24-те часа на BG: Ако си ритал, ако си унижавал, ако си бил бияч в полицията… няма страшно, ако си в България!

„За какво да живеем, ако не за да правим живота по-малко труден един за друг“, с тази мисъл гологлавият полицай риташе настървено протестиращия. Всъщн

„За какво да живеем, ако не за да правим живота по-малко труден един за друг“, с тази мисъл гологлавият полицай риташе настървено протестиращия. Всъщност, „протестиращ“ е пресилено казано. Тийнейджърът беше такъв преди три минути, но десетина униформени го префасонираха за нула време на… „чувал с картофи“, че и окован с белезници.

„Друг път да не срещаме, за да не си правим живота по-труден“, съскаше и риташе станалият още по-силен далеч от тълпата и скрит зад колоната г-н с униформа. „… да не си правим живота по-труден, да не си виждаме повече“ – видимо доволен беше полицаят, че може да продължи изречението от сутрешното късметче с кафето.

Блондинка от частите на жандармерията пък с лакти избутва колегите си биячи, за да може и тя да тегли един як шут в слабините на младеж, т. е. на друг „чувал с картофи, вързан с белезници“

Това се е случвало в късните часове на 10 юли м. г.

 

Година по-късно продължението на тази кървава нощ в центъра на столицата е следната:

Ако си ритал паднали, ако си унижавал безсилни, ако си скачал с кубинките върху оковани с белезници, ако си мятал протестиращ върху протестиращ (като чувал с картофи върху друг чувал с картофи), ако си бил шеф на бияческата група, ако си крил доказателства за полицейско насилие като баш шеф във ведомството… и ако всичкото това гадно и зловещо се е случило в България – няма страшно. В България не е страшно!

Страшното и справедливото за извършителите на това престъпление щеше да стане факт, ако се беше случило някъде другаде между Анкара и Лондон, между Букурещ и Мадрид, в друга страна, било с по-хард лидер като Реджеп Тайип Ердоган или либералната Ангела Меркел. Навсякъде вече щеше да има уволнения и предаване на виновните на прокуратурата. Почти навсякъде виновните щяха сами да са подали оставки, щяха да са се махнали от важни служби, от парламент, биха се скрили от срам.

Но тук е България и „държавните кубинки“ дори могат да си позволят да заплашват: Внимавайте какво говорите, за да не ви разкатая фамилията в съда!

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0