20 лева е общото между баба и бивш премиер

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество Бабата е толкова слаба, че балансира с тежестта на торбичката. Последното е защото е празна. Дошла е на пазар в град

Жельо МИХОВ/24rodopi.bg/Общество

Бабата е толкова слаба, че балансира с тежестта на торбичката. Последното е защото е празна. Дошла е на пазар в града. Ще купи това, което по принцип има и в градината, но все още не е станало.

Малко моркови, зеле, магданоз, нещо още. Сметка от 20 лева.

 

Но няма пари.

 

Търговката на скромната сергия записва жената. Има си тефтер за тази цел.

Дори не и тефтер. Някакви листчета, които вкарва в него.

20 лева.

„Ще й стигнат за седмица, после пак ще е тук. Ще купи още като плати, евентуално, тези. Такъв е животът“, споделя продавачката.

Подобни клиенти са най-редовни.

 

Баби със земи, градини, но без близки.

 

Те са в чужбина. Стариците пък не могат да обгрижват земята, че да имат.

Нямат и 20 лева за покупките.

Не е срамно да дължиш.

Един бивш премиер го направи в Кърджали. Купи си от бабите два домата и краставица. Плати 20 лева, но с пари назаем. Защото портфейлът му останал в колата на охраната. Сметката бе около 5 лева, другите бакшиш.

Бабите на малкото пазарче бяха възхитени. От рестото. Не от премиера. Нито от факта, че

 

той не ходи с пари, а с охрана.

 

Така е по малките населени места, в които ще връщаме младите.

Те няма да се върнат. Защото това за тях е унижение. Това са техните баби.

Старицата тръгва по пътя към дома. Коли фучат по асфалта, който е като стъкло. Тя по тротоара. Той-чисто нов. Върви и се усмихва, сама на себе си. Трудно е, но има надежда.

„Тук децата си имат истински дом, къщи, градини, ниви. Защо им е тази чужбина? Сега е по-хубаво. Ех, и пари да има само…“, въздиша сама на себе си възрастната женица.

 


Носи торбичката с борча от 20 лева. Само да се върне внукът и ще плати.

 

Само да има по-добра работа и ще остане. И няма да мърда.

Така й беше казал още като дете: „Бабо, никога няма да те оставя!“.

Тя се усмихна тогава, усмихва се и сега.

Но внучето го няма.

Колко е хубав този път. Децата да се върнат, мисли си жената.

Съвсем забравила, че трябва да плати борч от 20 лева.

20 лева струва седмица надежда.

За всичко, дори за мечтите…

 

***

 

Бабата е толкова слаба, че балансира с тежестта на торбичката. Последното е защото е празна. Дошла е на пазар в града. Ще купи това, което по принцип има и в градината, но все още не е станало.

Малко моркови, зеле, магданоз, нещо още. Сметка от 20 лева.

Но няма пари. Записва се.

Един бивш премиер направи същото в Родопите. Купи си домати и краставици, но плати друг. 5 лева сметка, 15 бакшиш.

Но за бабата не е така…

COMMENTS

WORDPRESS: 0