„Цезари“ на оплюнчването или партийните слагачи

„Цезари“ на оплюнчването или партийните слагачи

Властващото мнение в обществото ни е, че властта и парите променят хората. Отчасти може би е вярно. Нито един щаб не се е произнесъл ка

Властващото мнение в обществото ни е, че властта и парите променят хората. Отчасти може би е вярно. Нито един щаб не се е произнесъл категорично.

Вероятно всичко опира до задни части и душевност. Демек, ако си бил пич без власт и в един момент я получиш, то просто ще бъдеш пич с власт. Ако цял живот сърцето ти е туптяло в седалищните части, то с власт ще се превърнеш само и единствено в един г*з с власт. Тоест, или е заложено в теб, или не. Как да си обясним факта, че толкова много читави хора отказват да бъдат част от „политически проекти“? Най-недъгавите пък се натискат в колонка по един. Тъй го правят, че клонът в един момент се чупи и всички стават като маймуната Люси. Тази, дето паднала от дървото на главата си и се превърнала в родоначалник на човека. Та от там преливащите маймунски порядки сред хората. Щото пък и Люсито си тряснала кратуната. Може и това да е причината. Да не гадаем.

С други думи, от задник няма как да стане глава №1. Не че не може. Доказали сме го. Ама последиците са пагубни. И това сме теорематизирали.

Няма какво да шикалкавим. Най-алчните бездарници стават политици.

 

Ако не е партията

 

Това са едни хора, дето. Ами не е за говорене. Ако не бе партията щяха да са… С едни достойни професии. Те обаче не ги харесват. Според Фройд миниатюрните възпроизведителни органи предопределят до голяма степен личността и разбиранията за околния свят. Сиреч, не съм ли началник, не съм нищо. Щото и онова „нещо“, и то на тоя хал.

Та, партиите вдъхват увереност на дълбоко комплексирани типове. Без тях те са нищо. Склонни са да лижат и плюят на олизаното. И после пак. Правят ихтибари наляво и надясно, само и само един ден да изпъчат търбуси и зачакат някой друг да преповтори техните действия. Беззъби, разбираемо.

„Цезари“ на оплюнчването.

 

Бостана, нищо общо с Ботсвана

 

Имало едно време една държава Бостана. Не Ботсвана. Тя е друго. За Бостана говорим.

Китна, красива, с много възможности. Обаче част от хората в нея, кажи-речи една шепа, решили да си я сътворят по свой тертип. Такъв, дето олицетворява душите им.

И се почнало…

Парите от хазната изчезнали. Направили си приватизация, опоскали всичко съградено от народа. Участниците-пребоядисани номенклатурни чада от едното племе. Всъщност, предишното. Десетилетия си разигравали театър. Населението-подложено на геноцид и бягство, докато не станало най-смачканото, бедно и оскотяло в целия континент.

 


Как се прави бизнес в Бостана

 

Иска да наеме помещение за офис. Отива мераклията в общината и първият чиновник му иска пари, за да „стане по-лесно“ работата. После вторият, след това третият. Накрая той си тръгва.

В един момент чиновниците стават толкова продуктивни, че самите те стават бизнесмени. Но не напускат старата си работа. Започват чрез нейните лостове да спомагат собствения си бизнес.

 

Един мастит бизнесмен

 

Заплашвал да вади работниците си, за да протестират срещу някакви майки, дето се решили на протест. Смачкани служители с мизерни заплати, изпратени като бойни кохорти от чорбаджията срещу шепа гневни жени, които търсели справедливост.

Бил готов да смаже всеки и всичко, но да не се развали рахата му, гарантиран по оста бизнес-власт. Водачи на племето пък казвали да не се закачат други „бизнесмени“, щото им обещали закрила. И всичко това в среда на умопомрачителен медиен слугинаж.

В същото време из телевизиите на Бостана вървели черпак предавания за гозби. И за

затъпяването на електората и отклоняването му от миризмата на всеобщото гюбре. Партиите в Бостана били превърнати в икономически корпорации, чиято цел била да трупат капитал. Членовете им защитавали с всички сили разпробитите лозунги, докато се осребряват интересите и политиката. И да падне някой в неравната битка за смазване на народа, то друг щял да го замести. Ежедневни „политически убийства” в името на яслата и запазване на конфигурациите във властта.

 


Опозицията е пред телевизора, не в него

 

Опозиция в Бостана нямало. Тя била убита още в първото десетилетие след дворцовия преврат на предишния тоталитарен режим. Гуша за гуша за пред електората и после пълни гуши на софрата. Няма ляво, нито дясно. Либерализмът достигнал върхова точка единствено при провеждането на гей паради, които сякаш били отражение на педерастията в цялата политика като цяло. Метафора на омразната истина. Вакханалия на низките страсти, демокрацията на свалените гащи. Всеки с всеки във всички пози до постигане на личното облагодетелстване. Че някаква баба десет пъти я пребивали и ограбвали от другото племе, бе на кого му е през крачола?

Опозицията стояла пред телевизорите и гледала. Там била тя. Уж другата пък лиготела слюнки от екраните

 

Бостана можело да бъде…

 

най-добре уредената държава. Но не само, че не успяла, но и нямало изгледи това да се случи. Причините са били 4-корупция, кражби, корупция, кражби. Навсякъде се пипало там, дето не трябвало да се  пипа, но в Бостана това се превърнало в национален спорт.

Човешката алчност намерила най-благодатната почва в политиката. Тя се уголемявала и достигала умопомрачителни измерения. Ако дори монета не се крадяла от фондовете всеки един ремонт в Бостана щял да е с безупречно качество. Но, не! Ако за нещо са били изписвани два милиона, то поне половината са били открадвани. Следвало ремонт на ремонта, а след това нов ремонт. От всяка обществена поръчка потичала суха пара към нечии джобове, а комисионните дори надминали 50%.

Всичко било овладяно от политическите групировки за техен собствен комфорт.

 

Партийно събрание?

 

Партийните събрания в Бостана били много интересни. За посетилите ги. По някое време нормален човек се питал дали не е попаднал в секта. Сектата на Мамона. Точно преди избори подобни срещи на групировките се превръщали в екзалтирана озверялост да не би да се развали придобитият с партийна книжка рахат.

„Аз искам да стана политик. В това се чувствам много добър. Това е моят път!”. Тези думи помни историята на Бостана. Всъщност, те са отговор на въпроса „Какво е завършил, какво образование има и каква компетенция“ към един кандидат за власт..

В Бостана никога не разбрали, че демокрацията трябва да бъде на улицата и да поставя своите искания до пълна победа. Не разбрали, че това е барикадата на последната битка за собствената държава. За правото на достоен живот. Всичко друго е геноцид към собствения народ.

От Бостана с мълчание избягали над 2 000 000 души. Останали партийците. Всеки, който не е с тях, е срещу тях.

Така загинала една тоталитарна държава.

 

***

Най-вероятно така ще пише след години в учебниците за една Бостана.

Това е една държава, с която ние нямаме нищо общо. Гледали сте телевизия, нали? Такива неща при нас няма. И няма и да има. Ние сме твърдо на европейския си път на развитие. Не като някаква си африканска Бостана!

Нали така?

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Това остава след предизборната битка-скъсани плакати и мръсотия

-А пък това след кофти политика

-С очи на задника, за да види кой го целува

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0