Франк с колело към Хирошима, а… Хиляди наши на Tour d`Europe* заради „мира“

Франк с колело към Хирошима, а… Хиляди наши на Tour d`Europe* заради „мира“

„Може би, след 4-5 години ще съм в Хирошима, където отивам като посланик на мира. Отправната ми точка е Дрезден, а крайната Хирошима. Трябва да съм та

„Може би, след 4-5 години ще съм в Хирошима, където отивам като посланик на мира. Отправната ми точка е Дрезден, а крайната Хирошима. Трябва да съм там на 6 август за 80-годишнината от атомната бомбардировка“.

Това изрича Франк Зунк. Един германец, тръгнал с велосипед, за да прекоси света в името на мира. Преминава през Родопите. Закичил е на колелото знаменцата на страните, които е прекосил до момента. Следват Турция, Пакистан, Индия, Виетнам, Тайланд, Китай и Япония. Много път го чака. Вероятно, за да заличи спомена от една война, която неговите прадеди започнаха. На един 1-ви септември, когато вместо децата да се готвят за училище, трябваше да се превърнат във войници…

 ***

Едно погубено поколение, което бе лишено от детство, защото трябваше да преживее всички ужаси на нездравия разум. А след това да съгражда всичко разрушено.

Създадоха се организации, които не трябваше да позволяват подобно безумие да се случи отново. И те започнаха. Но впоследствие поставиха маската на лицемерието и затвориха очи за ядреното превъоръжаване през Студената война. Малките бяха пионки, големите ги ползваха, за да мерят възхода на човешката глупост.

И така до наши дни.

Човечеството никога няма да поумнее. Дори след всички технологии, с които се хвали.

Безумци в пустинята на собствения разум.



***

В наши дни.

Тур дю Франс е най-известната колоездачна обиколка в света. У нас тя се нарича Тур д`Юроп, тоест „кръгче“ около Европа. Нашенци потърсиха своето собствено спасение из целия континент, че и по други. Хиляди от Родопите, милиони от цялата страна. Докато не се свихме до една шепа народ.

Евросъюзът отвори границите и фондовете. От първото се възползва народът, защото второто замина за наши хора, къщи, долапи, сметки, и точно определени бизнеси.

Кой както му харесва. Истината си е истина. И тя е по семействата на всички тези, за които ЕС се превърна просто в портал към друга вселена. В която си никой, но пък има от университети до бране на ягоди. На необходимата цена.

„Ако получавахме у дома поне по 1500 лева, никога не бих заминал. Децата ми израснаха без мен, загубих най-хубавите им години, за да мога да спестя пари за дом“, казва един строител от Родопите. От години съгражда в цяла Западна Европа. Тук са жената и децата. Връща се два пъти годишно и отново заминава. Година след година, докато… децата спират да му обръщат внимание като се върне. Вече са големи, имат други интереси. „Тате“ остана в скайпа. Сега има гаджета.

Докато и те не избягат.

 

За чист въздух, чисти храни, чиста природа!

 Тези мантри ги помните от няколко вота по-назад във времето. Говореха ги различни партии, облекли одеждите на евроантлантическите ценности.

Вече всеки вижда резултата от „Зелената сделка“. Не храни и въздух. Друго е. Скоро 15-17-годишната кола на Хасан от Гърбище ще трябва да се бракува, веднага след техническия преглед. Защото няма да покрие изискванията на чиновниците. 20-годишното БМВ ще става за… кокошарник.

Техният чист въздух зависи и от таратайката на Иван от другия край на Родопите. Общото между тях е, че и двамата не могат да си позволяват нови автомобили с всичките евростандарти за чистия въздух на пленения от зависимости еврочиновник.

Токът поскъпва в цяла Европа.

„Зелената енергия звучи много примамливо и това се ползва като параван, но отзад се разиграват финанси. Тази алчност изпреварва възможностите на бизнеса и крайния потребител и затова сме изпаднали в тази ситуация“, изтъква енергиен експерт.

АЕЦ „Белене“ така и не се случи. А трябваше. Защото поне малко щеше да регулира цените. Вместо това ще има незапомнено кроше и за бизнес, и за обикновените потребители. Заради „зеления рекет“ в Европа.

И бъдете сигурни, че нито въздухът ще стане по-чист, нито храните ви от чуждите вериги по-качествени.

Интересно, как ще обяснят сега истинската „Зелена сделка“, с която лексика преминаха няколко предизборни кампании, същите тези, които я бяха закичили като цъфнала роза на ревера.

А след „сделката“ ще има нова вълна от заминаващи. Ама на кого му пука.

 Идат избори…

 И пак ще ви заобясняват за зелените простотии, от които ще станете още по-бедни, а други хора-още по-богати. Защото така от Брюксел казали…

Лицемерието на Европа. Която източи суровините на половин Африка.

Само пример. Белгийците рязаха ръце и крака в Конго, докато вземат и последния диамант, а крал Леополд Втори стане най-богатия човек на планетата.

Така постъпваха и всички останали. Защо бе Гражданската война в Щатите? Защото едните искаха да печелят от памук с безплатен труд от робите от Африка, пък другите искаха да им дарят свобода.

И така нататък, и така нататък.

Великобритания стана Great след опиумните войни с Китай. Превърна над 2 000 000 китайци в наркомани, но пък парите към хазната течаха.

Величието на западния свят се гради върху тегобите над останалия.

В момента същият този свят учи всички на морал.

Поне да бяха тръгнали с велосипеди като Франк към Хирошима. Ей така, просто, за да бъде циркът още по-голям.

А нашенци правят от три десетилетия Tour d`Europe. За малкото свое, не за чуждото.

 Не произвеждаш нищо и си най-богат

 Най-малките държави са едни от най-богатите в света.

Класация на Световната банка.

Първото място е за Монако. Разположено на 2,2 квадратни километра територия, население под 39 000 души. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е най-голям спрямо всяка една друга държава по света-191 000 долара. Второто място е  за Лихтенщайн. Що-годе същото население като на Монако, БВП-180 000 долара. Трета позиция е за Бермуда. 64 000 души и БВП от 117 000 долара…

Държави, които не произвеждат нищо са най-богатите в света.

Буди много размисъл. И ние сме малки, като изключим производството на маркучи и чистачки, фарове и т.н. за автомобилостроенето, дотам са и постиженията. Ама сме най-бедни. Изнасяме и работна ръка за останалите. И интелект, но в по-малки количества. Изнесохме и престъпен контингент, също така и всякакви далавераджии и висящи на социалки общества. Тук си оставихме една небивала корупция.

С други думи ставаме все по-малки. Може пък и ние да влезем в подобна класация. Едва ли обаче, „скритите мангизи“ не се броят. По-скоро ще си се топим ей тъй и ще служим за кофти пример.

*Обиколка на Европа

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Франк, тръгнал към Хирошима

-Тръгване с торбите помощи от ЕС

-Истината след три десетилетия полит лицемерие

 

 

 

 

 

 

 

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0