Фахри Идриз: „Зеленият план“ на бизнеса изпревари политиците, голямото бъдеще на Кърджали е туризмът!

Фахри Идриз: „Зеленият план“ на бизнеса изпревари политиците, голямото бъдеще на Кърджали е туризмът!

Бизнесът изпревари политиците в разработването на „зелената икономика“. Символът на прехода трябва да бъде заменен с възмож


Бизнесът изпревари политиците в разработването на „зелената икономика“. Символът на прехода трябва да бъде заменен с възможности за по-големи доходи и по-смислено харчене. Голямото бъдеще на Кърджали е туризмът…

Парадигмата за успешния бизнес след излизането от пандемията-думата има председателят на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) в Кърджали Фахри Издриз.

-Г-н Идриз, терминът „зелена икономика“ е въведен през 1989 година, но в последните година-две у нас все повече политици говорят за зелена енергия, зелен пакт, зелена сделка и т.н. България ще получи близо 12 милиарда евро, за да осъществи прехода към по-чиста икономика.

Изпреварват ли политиците бизнеса или хората на капитала вече работят в посока на реални стъпки за новото?

– Бизнесът изпреварва политиците, както се вижда и от предложенията за проекти, които да се финансират от Фонда за възстановяване и устойчивост. КРИБ проактивно работи с университетите за бърз трансфер на технологии в областта на устойчивите зелени инвестиции, защото световната и европейска финансова система го изисква.

Това, което се предлага, е да се въведат нови модели за управление и производство на топло и електроенергия от общините, на основата на усвояване на покривните пространства на детски градини, училища и сгради, което ще доведе до рязко намаляване на цената на електро и топлоенергията за бизнеса и гражданите в размер не по-малък от 30%, както и намаляване на въглеводородните емисии с не по-малко от 50%. Създаването на водородни квартали, на системи от зарядни станции за електроавтомобили , създаването на публичен транспорт на основата на електромобили ще помогне на България да преодолее технологичното изоставане и да прескочи кризата на старите технологии, които владеят българските градове и индустрии и го загробват финансово и го поставят в зависимост и неконкурентоспособност.

-Какво правите в КРИБ? Кои са изпреварващите ви стъпки?

– КРИБ заедно с 4 водещи технологични университета в България създаде сдружение „Център за зелен растеж”, който да съветва и да подпомага въвеждането на нови зелени технологии, както в градовете, така и в индустрията. Защото новият Регламент, свързан с таксономията (създаването на въглеводородни емисии от индустриалните и аграрни сектори) ще определя развитието на всеки индустриален сектор в следващите 30 години и с него трябва да се съобразява всяка индустрия, ако иска да получава нови кредити или да осигурява устойчиво финансово развитие. 

Центърът за зелен растеж ще помогне на общините и частните инвеститори да адаптират своите инвестиционни проекти спрямо новите изисквания за зелена устойчивост.  Анализите, които центърът прави, покрива нуждите на общините и инвеститорите за оценяване на зелената устойчивост на потенциалните инвестиционни проекти, както и вида и обема на необходимите електронни регистри, които ще дават обективно основание за предприемане на определени управленски решения за територията на общините. Анализите, стратегиите и плановете за действие ще очертават екологичните и социални рискове, на които са изложение публичните субекти, бенефициенти на бюджета на общините или бенефициенти на ЕС, както и какви мерки да се предприемат, за да се избегнат или намалят тези рискове, след влизането в сила на Директива 2014/95 / ЕС и нейната национална хармонизация за нефинансовото отчитане на инвестиционните екосистеми.

Центърът извършва одити и пазарни оценки, за да се гарантира, че организациите са наясно с тенденциите и промените на пазара, които те могат да използват, за да увеличат цялостната си иновативност. Това включва анализ на конкурентите, за да се гарантира, че дадена организация не изостава по отношение на иновациите, идентифициране, създаване и управление на партньорства между организацията и трети страни (други компании, публични субекти и образователни институции), които имат за цел да повишат колективната иновативност на партньорите, проследяване на технологичното развитие и развитието на знанията в и извън индустрията, в която действа една организация, и намиране на начини за използване на тези знания за подобряване на иновационните резултати.

-Как най-разбираемо за хората да обясним това, което ще се случи? Това, което всеки трябва да направи, за да бъде постигната голямата цел – Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент. Целият диапазон от „зеленина“ в икономиката не означава ли, че 20-ина годишните стари автомобили трябва да спрат от движение или поне на първо време собственикът може да си кара старото „БМВ“, но заради замърсяванията няма да може да влиза в големите градове. Примери в тази посока могат да се дадат още.

Няма ли да е повече губещ обикновеният човек от цялата „зелена“ стратегия на развитие?

– Напротив, зелената икономика отваря нови възможности за нови работни места, по-добре платени. Това е възможност за младите да реализират добитите дигитални умения, за възрастните – да се преквалифицират, за бизнеса с по-малко хора – да създава по-голяма принадена стойност,  а за градовете ни – да станат по-здравословни и добри за живеене. Страхът от новото трябва да бъде изживян. Не трябва да проклинаме новото, а да го приемем като предизвикателство и възможност за бъдещите ни успехи и развитие. Старият автомобил, символ на прехода в България от 30 години, трябва да бъде заменен с възможности за по-големи доходи и по-смислено харчене на тези доходи от населението. Всичко, което лети – лети, защото се опълчва на ветровете и страховете си!

-Да поговорим и за пандемията. Като представител на хотелиерския и ресторантьорски бизнес, какъв анализ правите на периода от март 2020-та до днес. Справихме ли се като общество? А, вие, бизнесмените?

– Кризата с пандемията нанесе много сериозни щети на цялата икономика. Най- ощетени са хотелиерите и хората, работещи в туристическата индустрия. А туризмът е индустрията на гостоприемството, упражнявано от хората за хората. Хиляди хора (семейства) останаха без препитание и гарантирана и сигурна работа. Около туристическия сектор се развиват много други икономически сектори, които също претърпяха много сериозни щети. Но вярвам, че след ваксинационния период бизнесът бързо ще се възстанови. Голямото бъдеще на област Кърджали е туризмът. Колкото по-скоро го разберем, толкова по-рано и бързо ще променим благосъстоянието на всички живеещи в цялата област. Когато се научим да рекламираме чуждото като свое, тогава всичко ще бъде по-лесно за всички.

-Кърджали продължава да изненадва с мащабите на строителството на жилища, хората купуват. Като строителен предприемач как ще обясните това? Призрачните жилища става все повече и повече, но ентусиазмът на инвеститорите не секва.

– Жилищното строителство е следващият сектор, който ще удари дъното. До няколко месеца жилищните сгради, които започнаха преди пандемията са в момент на завършек, но колко от тях ще бъдат на 100% завършени и ще се сдобият с Акт 16, аз не мога да кажа. Но на жилищния пазар също ще има голяма редукция, защото цените ще се сринат, печалбите ще намалеят. От там ще бъде трудно обслужването на привлечените капитали за построяването и закупуването им.

-След хотел „Меаца“ и „Боровица“, изградихте трети, който е позициониран край пътя за „Маказа“, на булевард „Беломорски“.

– В XXI век клиентите очакват високо качество и вкусна храна.

Ние имаме изградена традиция в предлагането на полезна услуга за всички наши гости. Действията ни са плод на дългогодишен опит, основани на точен анализ и мислене.

Преотдадохме част от помещенията под наем – под градските ни хотели за казина (игрален дом). Променихме функционалността на част от обслужващите зали, за да ги превърнем в уютен дом за нашите гости.

Туризмът е лечение, влечение и развлечение, затова предлагаме високо качество, за да сме актуални и предпочитани.

В момента водим преговори за преотдаване под наем или продажба на хотела ни на булевард „Беломорски”.

-С нова визия е и ресторант „Меаца“. Кога ще отвори врати?

– С напълно нова визия и готвачи от страната и чужбина, скоро ресторант „Меаца” ще отвори врати. Всичко е обновено, ще се готви на дърва и пече на въглища. Всичко ще е със завиден вкус.

Знаем как да се грижим за нашите клиенти, за да превърнем не само „Меаца”, а и нашия прекрасен град в желана и предпочитана туристическа дестинация. Туризмът е философия, която допринася полза – било то пряка или косвена, на всяка фирма и на всеки живеещ в прекрасния ни град.

От сърце пожелавам успех на всеки, работещ в сектора, както и на всички колеги хотелиери, както и опериращи в туристическия сектор фирми. Само обединени ще сме по-конкурентни. Конкуренцията трябва да е на по-висока плоскост в туризма, например между държави. Ничий бизнес не пречи на друг. Гредата, която поддържа покрива, е причината, която пречи на покрива да се срути. Затова е необходимо да се подкрепяме един друг.

По случай празника Рамазан Байрам пожелавам на всички, празнуващи, здраве, магнетизъм и чистота във всички взаимоотношения!

24rodopi.com

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0