Урсула vs. Спартак – свобода или спринцовка от страх

Урсула vs. Спартак – свобода или спринцовка от страх

Всичко тръгна като китайска легенда. Нещо, случващо се в Далечния изток. Нещо, което е на толкова километри, че няма как да ни достигне

Всичко тръгна като китайска легенда. Нещо, случващо се в Далечния изток. Нещо, което е на толкова километри, че няма как да ни достигне. Пък и ние сме Европа! Прилепи не ни вълнуват. Беше грип, беше нещо „детско“, пък после се оказа „най-големия бич за човечеството“.

Всички знаете, че това не е така. Светът е преборил какви ли не страшни пандемии. Тази нещо е като „Тц“, както се изразяват кварталните тарикати.

 

Много жертви

 

Много загинали. Но предимно възрастни хора, с придружаващи заболявания. Аутопсии забранени. „Въри разбери от какво е умрял човекът“, думи лекар от Родопите.

Много жертви. Повече имаше от други грипове, но не всеки починал бе натякван от медиите в обществото.

Защо?

Развихриха се ваксинаторски компании, получиха поръчки за милиарди, та чак не могат да ги изпълнят.

 

Чувалите

 

„Чували с трупове, камиони с мъртъвци, детски площадки превърнати в морги“.

Помните, нали?

Лексика на хората, които трябва да успокояват.

Но не би.

Мозъците им са в чували.

А имената в предизборни списъци.

 

Надеждата

 

И в един момент-чудо!

Измислиха ваксини.

След броенето на заразени, започна се бройкане на имунизирани.

И такава кампания, сякаш полит кариери зависят от това.

 

Паспорти на свободата

 

Илюзорната свобода бе отново показно поставена в окови. След маски, шлемове, коридори и други глупости, сега може би ще ни правят ваксинационни паспорти.

Те могат да станат факт от лятото.  Новината е от онлайн срещата на Европейския съвет. Урсула някаква си я съобщила. И Урсула, някаква си, ще ви определи какви да бъдете-ваксинирани и „чипирани“ с паспорти или не.

Жалко.

Страх, употребен брутално в рамките на година, над всеки човек, доведе до това.

 

 Свободно движение…

 

„Свободно движение на хора, стоки и капитали“. Постамент на Европейския съюз. Вече е смачкано, препикано от Урсула и сие.

Разбирате ли какво става? Свободата е стъпкана. Или правите това, което те искат, или нямате място в техния свят. Изборът е само на думи. Реалностите са други.

 

Малко история по пътя за Капуа

 

Пленникът от племето Меди, обитаващо поречието на Струма. Спартак. Тракиецът, който разтресе Републиката, Древният Рим. Който умря свободен. По-свободен от всички потомци на траките, които са вперили взор в Европейския съюз и ги е страх да назоват мъжа-мъж и жената-жена, защото се маят дали е политкоректно.

Бившият гладиатор смразява кръвта на империята. Води поход за свободата на робите. Умира. 6000 негови войници са разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим. За да се покаже на останалите, че единственият начин да стигнат до сърцето на империята е чрез смъртта.

Но подвигът е значим. Рим се страхува, легионите му треперят.

Свободата е ценност, която не се изнасилва по митинги и концерти. Свободата е състояние на духа. Извиращ дори от разкъсаното тяло на победения, който всъщност е победител.

В момента всички сме на арената. Битки с вируси и диктатура. Здравна. Някои дори изричат: Фашизъм! Инакомислието е обругавано. Не си ли част от световния страх, не си част от света.

Дупки, пробойни, свлачища и смет. Страх от свободното мнение. Страх от троловете на всяка човекоядна власт.

В момента „войниците“ на Спартак са разпънати по пътя от Капуа, дори без да са воювали.

Жалко и тежко. Светът върви към бездната на собствените си страхове.

Смелостта е ваксинирана.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0