С партийна книжка към прогрес и… Недостиг на „роби“, започва внос!

С партийна книжка към прогрес и… Недостиг на „роби“, започва внос!

„Хората искат нещо повече. Много от тях са били зад граница. Виждали са другото. По-така, по-направено. Подредено. Различни запла

„Хората искат нещо повече. Много от тях са били зад граница. Виждали са другото. По-така, по-направено. Подредено. Различни заплати. Тук е пак същото. Какво да им предложим? Същите проблеми, същата работа, ниските заплати…“.

Така казва един селски кмет. Въздиша, пъшка, все по-трудно става, казва. Тръгват си, най-ценното заминава. Защото без хора сме за никъде, убеден е. „Преди отиваха в града, но си живееха тук или пък си идваха през почивните дни. Сега и там не им харесва. И там същото, самото дето повече кахъри“, казва още местният първи. Първи на село, в което след години може да остане само той. Първи и единствен.

Поне ще печели всички избори, от раз.

 

7 899 безработни в Родопите

 

Равнището на безработица в Смолянско е 10,6%. Последни данни към края на януари тази година. Споделени като някакъв „лъч надежда“ през тунела на ковида. Защото постепенно нещата се нормализирали след най-тежките месеци на пандемията. Тоест, от извънредното положение. Да припомним-тогава държавата бе затворена за по няколко заразени на ден. И крехкото здраве на бизнеса се влоши още повече. Докара го до кома. Малкият фалира. Затвори и ще търси спасение някъде другаде.

2350 безработни в Смолянско. През май м.г. било най-тежко-3283. Сега се оправяло. Разбира се-хората избягаха.

Броят на регистрираните  безработни в Кърджалийско пък е 5 549,

 

Защо намаля безработицата

 

В началото на новия век в страната ни бе трудно. Сякаш сега е друго, но както и да е. Много хора без препитание, наторяване за полит модела. Тоест-влез в партията, ще ти намерим работа. После иде-гласувай за нас-ще имаш дърва, щерката ще я нагласим някак на бюро.

Познати истории от всекиго, но отричани от всяка власт. Който поеме жезъла и започва чистката-наши и ваши, чужди и свои. Модел на управление. С нас си-имаш хляб, с другите-ще ги чакаш да спечелят.

Истини до болка познати.

В един момент всичко се промени. Безработицата не само, че намаля, но няма и бачкатори. Защо? Защото хората избягаха. Поеха по своите собствени друмища, които не включваха само вътрешната миграция. Нито едно правителство не се справи с безработицата, просто прати хората на Запад.

 

Електоратът

 

Смени се и профилът на електоралната единица. Това не е уплашеният човек, който разчита на партията. Това е онзи, ходил, видял, проумял. Пука му за дървата за огрев, за водата, за „идеалите“ на партията. Не може да бъде уплашен, не може да бъде ухажван с лъжи. От вот на вот бюлетините го доказват. Всяка една от партиите на статуквото го доказва. Резултати-смешни, но пък обратнопропорционални на пъченето след вота. Разбира се, какво им пука. Милион гласа и си премиер. Екзистенц минимумът на властовото охолство. По-малко пред урните-толкова по-добре.

 


Начинът

 

Заплатите започнаха да растат. И стигнаха нива до… С 300 лева по-високи в обществения сектор от частния. Разбирай-на държавна работа да си! Данни на Националната статистика.

1191 лева средна заплата в Кърджали. Хората от улицата са категорични пък-повече от 500-700 не може да са. Няма как да им се обясни, че става въпрос за малкия областен град. В него са концентрирани всякакви подразделения на държавни ведомства. При тридесетина хиляди работещи, и толкова много администрация и всякакъв род началници, как да се получи друга сума? Сиреч-бачкаторът прецакан, да беше „по-умен“ и да бе влязъл в държавно ведомство. Но пък там „колят и бесят“ партиите. И пак старата схема, от зората на осъзнаването. Тоест, на голямото бягство зад граница.

 

70 лева заплата

 

Един кандидат за кмет на предстоящи частични избори в Родопите изрече шокиращите думи-единствен инвеститор в общината е фирма, която давала по 70 лева на месец на работниците.

Как е? „Пейте робини“. Затова ги няма хората. Затова започна номадството от страна на тези, които обичаха собствената си земя повече от всичко. И българи, и турци, и помаци.

 

Бизнесът изнемогва

 

И няма как да е другояче. Държавата се превърна в най-големия работодател. Обществени поръчки, които изискват ихтибари с чувство на привързаност. Познато, нали? 31 години по-късно България не е мръднала от „ония“ времена, дето много ги плюят. Няма бизнес без държавата, няма спорт без държавата, всеки се е обърнал с разплакан взор към държавата. Към доминанта, към господаря и чака, едно „намигване от властта“.

Ужас.

Не чакайте нито един огромен инвеститор. Заобикалят ни. А че сме „гигант в автомобилостроенето“ не ще и дума. Правим маркучи и фарове, не ще и дума. Без нас всички закъсват, ей, не е шега!

 

Нов внос

 

Ще внасяме работници. На Пампорово от години го правят. Украинци, сърби и т.н. Започнаха и в Кърджали. Едно предприятие обяви процедурата. Защо? Месеци преди това съкращаваше работници, сега търси от чужбина. Тези от Молдова обаче са готови и за 700 лева. Предишните се мръщеха. Затова ще отидат да метат улици за 700 евро на Запад. И там ще са роби, но тук ще ги заместят други роби, нов внос.

 


Лампа в червен цвят

 

Червената лампа вече алармира. Икономиката ни е в опасност. Няма как служител в държавна администрация да получава по-висока заплата от служител в частния сектор. Просто, първият не произвежда нищо. Той няма добавена стойност. Докато вторият бълва ли бълва, но заплатата му не мръдва. Бизнесът буксува и възнагражденията са всичко друго, но не и атрактивни. В същото време внасяме работна ръка. По-лесният вариант отколкото да…

„Ако получавам у дома 1700-2000 лева никога не бих тръгнал зад граница. Обаче няма и няма и да има. Нямам партийна книжка. На държавна работа няма да ме вземат. В частния не дават пари. Аман от партии-държава“, казва един специалист в строителния бранш.

Вадя по около 4000 лева, но у дома и с половината можех да се оправя. Децата ми растат без мен. С всичко се оправя жената. Научи се да кара колата, води ги на училище, на градина. Когато някое заболее, тя се оправя сама. Ако стане проблем в жилището-пак сама, с колата-пак сама. Това не е семейство. Не може така. Не мога, а и не искам да дойдат тук и да водят такъв живот. Прекалено дълбоки корени са пуснали. Целият живот на децата е у дома им. Но, ако аз и жена ми получавахме, минимум, по 1500 лева на месец, никога, ама никога не бих бил далеч от тях. По-малко щяхме да получаваме отколкото зад граница, но щяхме да сме си у дома. Смятам, че с общ доход от около 3000 лева на месец нещата щяха да са съвсем различни”, споделя мъж но 40 години. Строителен работник. Един от добрите, много добрите. Все по-малко има такива в Родопите, а не спира да се строи.

 

Кадрите

 

„Оператор на машина в завод в Родопите влиза в затвора за година заради продажба на хероин”-такива новини из нашенско. Такива и работници.

„Недостигът на висококвалифицирана работна ръка е най-големият проблем в региона. Буквално сме били принудени да наемаме неграмотни хора, които дори и молбите си за постъпване на работа не могат да напишат сами. На тези хора им се поверяват машини за няколко милиона лева“, казва истината в прав текст директор в завод…

 

***

 

Робство на Запад, роби у дома. Сякаш надежда няма.

„Целта ни е да върнем младите у дома“. Призив в предизборни кампании. И как? Като схемата не се е променяла и никой няма намерение да я промени.

С партийна книжка към прогрес!

Тоталитарна държава дори след 31 години демокрация. Измамна, разбира се.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-В Бюрото по труда

-Брюксел

-Един от малцината-завърнал се от гурбет, за да гледа животни в Родопите

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0