„Сърничка“: Пазиха ме като Ханибал Лектър докато си прибирах нещата от кабинета

Щирлиц и Ханибал Лектър станаха герои в „затворено“ писмо, изпратено от личната електронна поща на бившия пиар на Областна администрация Милена Димитрова до редакцията на 24rodopi.com. В него тя отговаря на заместник областния управител Бисер Николов по повод негово писмо до Цвета Караянчева относно отстраняването от длъжност на Димитрова. Писмото е подписано със „сърничка“…

          „ЗАТВОРЕНО“ ПИСМО

/До Бисер Николов, заместник областен управител на област Кърджали, напоследък „повелител на гората“ и ловец на …“сърнички“ /

Уважаеми другарю Николов, по-рано днес ръководената от Вас областна управа благоволи да ме допусне в доскорошния ми кабинет и ми отвори „зелен коридор“, за да си прибера личните вещи. И понеже благородството трябва да си има граници, все пак, ми осигури охрана като на Ханибал Лектър, да не би на прощаване да задигна някой телбод. Недоумявам в какъв филм живеете Вие и Вашите лакеи, не знам с какво Ви  хранят и поят, но шпионският дух в режисурата на събитието ме кара да мисля, че въображението Ви сериозно се разминава с реалността. Вчера  публикувахте цял ферман, посветен на скромната ми особа. А твърденията Ви колко лош и несъвършен човек съм, как заобикалям закона, газя етичния кодекс и ерозирам „престижа“ на службата, обосновахте с факта, че не си заключвам кабинета. Да ви кажа под секрет, и през ум не ми е минавало да го заключвам. Никога не съм подозирала, че някой от колегите ми ще се промъква като Щирлиц в мое отсъствие да ми тършува из портмонето или да рови в компютъра ми за държавни тайни. Пък на – за толкова години не ми е изчезнала нито една стотинка, нито пък е изтекла някаква конфиденциална информация. Новата партийна директива изглежда изисква хората да се заключват. Да се дебнат, да се подозират, да донасят един за друг, да козируват на обергрупенфюрера и да си заслужат нашивките. Лично аз винаги съм намирала вицовете за Щирлиц за далеч по-пикантни от сериала. И днес, докато нарочен екипаж ме гледаше в ръцете какво си прибирам от бившето работно място, се опитвах да гледам на ситуацията откъм комичната ѝ страна. Двама лакеи /без ливреи/ съблюдаваха да не спретна някоя диверсия посред бял ден. И си представям какво ще се случва оттук-нататък, когато се разминаваме с Вас по тесните улици на Кърджали. „Хм, чужд шпионин“, ще си мислите Вие. „Хм, някой пак е прекалил с… шпиономанията“, вероятно ще си казвам аз. Прав е бил Подвързачов: „Аман от мухи, дето се мислят за аероплани“. 

С пожелание за здраве и дълго съществуване :

Искрено Ваша ….“Сърничка“

24rodopi.com