Съвест в джобове: Кой ще ни вземе, за продан сме!

Тежката орисия на един малък народ. Който сам си я продуцира. Който вярва в промоциите на хранителните вериги, но не може да забие поглед в собственат

Тежката орисия на един малък народ. Който сам си я продуцира. Който вярва в промоциите на хранителните вериги, но не може да забие поглед в собствената си надежда. И да я отгледа по свой вкус и интерес. Последното е само на ябанджиите, които дотърчат с усмивка му вземат и последния грош.

Жалка работа.

Подобни похвати в правенето на държава датират още от Освобождението. Наклони във всякакви посоки. Спорове и дърляне, самоизяждане заради иностранци.

В един момент остава само героичното минало в читанките. Хвалебствия и паметници. Речи и венци, в които никой не вярва. Потомци, които оставиха бъдещето си да бъде осиновено. На свободния пазар. Който даде повече. Поклони и ихтибари. Във всички посоки на света.

Кой ще ни вземе, ето ни, за продан сме!

Гнус и повръщано. От „луксозните муцуни“ на пренебрегналите себе си. Сърцата, миналото, бъдещето. За съвест забравете, съществуват само джобовете.

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите в новия брой на вестник №1 в региона:

–Те ви смятат за рая

Търг за душите на робския пазар

-След 20 бири още от обед

Пиян към 112: Да дойдат полицаи за… мохабет!

-Една история за галош и депутат

-Напушване в Родопите?! Викай брат`чеда…

-Изгрев за пияни мацки

Сантяго и „русалките“ – сезон на суетата, но и…