Страшен ли беше Адем Кенан и защо се раздели с Доган

„От 24rodopi.com научихме за кончината на лидера на нерегистрираната Турска демократическа партия (ТДП) Адем Кенан. Два дена след погребението му бяхме информирани, че бившият депутат от ДПС във Великото народно събрание бил покосен от инфаркт.
Приживе Кенан бе толкова интересен за медиите и службите за сигурност. Кой бе той?“, това пише до 24rodopi.com един от учредителите на партията на Кенан.
Сочен от Националната служба за охрана (НСО) за една от трите заплахи за живота на Ахмед Доган, последно Адем Кенан говори пред медиите в Разград през ноември 2018-та година, след като се появява информация, че той – заедно със Ялчън Кочак и Октай Енимехмедов – представлява опасност за живота на лидера на ДПС Ахмед Доган. Тогава заявява, че никога не е отправял закани към лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган, но е бил призоваван в Националната следствена служба в София за публикации в медиите за това, че не приема етническия модел на Ахмед Доган.
„Кой бе Адем Кенан“, този въпрос задава нашият читател, пожелал да остане анонимен. Публикуваме писмото му без съкращения и с незначителни корекции:
„Малцина знаят, че роденият в шуменското село Ясенково Адем Кенан е всъщност един от основателите на ДПС. Той влиза в полезрението на обществения интерес през 1999 година, когато е призован от Главна прокуратура за турските национални флагове, с които е обкичил дома си и за изявленията си за създаване на автономни области в Лудогорието и Източните Родопи.
Две години по-късно отново е привикан, този път във Върховна главна прокуратура, след сигнал на кметове, че още не е смъкнал знамената.
В началото на 2006 година Кенан отново е обект на медиен интерес, след като Шуменският районен съд го осъжда да заплати 600 лв. заради обидата, че българите са „нация от изроди“ по гражданско дело, заведено от пловдивския лидер на ВМРО Радослав Кошински. Искът е за 1000 лева, но не е уважен в пълен размер.
Всъщност Адем Кенан е политически активен от самото начало на демократичните промени.
През март 1990 г. Минчо Минчев, Димитър Арнаудов (бивши депутати от ВНС от Кърджалийския избирателен район) и архитект Христо Генчев правят предложение на Ахмед Доган да подпишат съвместна декларация, в която черно на бяло е записано, че националният въпрос не може да се реши без участието на ДПС, но при условие, че хората на Доган “озаптят” радикалните елементи сред българските турци и бъде запазен мирът в страната. Документът е парафиран в хотел “Плиска”. В резултат на подписаната декларация, от организацията се отцепват Адем Кенан и политическият затворник Шукри Топчу.
Така през декември 1992 г. Адем Кенан създава Турска демократическа партия. Тя не е регистрирана, защото Конституцията не разрешава регистрация на партии на етническа и верска основа. Кенан не признава този текст в основния закон и заявява, че ще изчака промяната му и административната автономия и тогава да се регистрира в „турско“ съдилище.
През февруари 1999 г. на брифинг Адем Кенан заявява, че ОМО
“Илинден” и неговата партия ще се борят за промяна в Конституцията и културно-административна автономия. Според техните убеждения в Конституцията трябва да се изброят всички национални малцинства у нас.
През месец май 1999 година Кенан обявява, че българският език може и да не е официален. Желанието му е Родопите и Лудогорието да бъдат обявени за автономни области. Предлага да се проведе Карнегиева анкета под егидата на ООН, която да установи броя на българските турци. (Карнегиевата анкета е международна анкетна комисия, която през лятото на 1913 г. отсъжда, че всички български реакции в Македония са резултат от зверствата на гръцките и сръбски власти.) Кенан иска да се промени конституцията и парламентът да определи кой да е официалният език.
Същият месец полицията иззема турски национални знамена, раздадени от Адем Кенан в Кърджалийско и Лудогорието, който да бъдат използвани на местните избори.
В края на август 2005 г. в хотел „Шумен“ се провежда среща с координаторите на Турската демократична партия /ТДП/ от цяла България. Срещата е инициирана от лидера на партията Адем Кенан. Целта на сбирката е да се уточнят начините за противодействие на изявленията на движение „Атака“ и нейния лидер Волен Сидеров спрямо турците и циганите в България.
На срещата присъстват и шефове на турски организации от Македония, Турция и Албания.
Взето е решение ТДП да активира членовете си за провеждането на мирни протести. Предвижда се протестите да протичат в градовете с преобладаващо турско население като Шумен, Търговище, Разград и Силистра след съгласуване със съответния общински партиен съвет.
През септември 2005 г. по повод направените изявления на ръководителя на нерегистрираната “Турска демократическа партия” Адем Кенан и във връзка с информация от специалните служби, президентът на Република България Георги Първанов се обръща към главния прокурор проф. Никола Филчев с искане да бъде извършена проверка, с оглед търсене на наказателна отговорност за престъпления срещу държавата.
Нито една от тези прокурорски проверки не довежда до санкции спрямо Кенан. Остава единствено медийният интерес към него. Но не и в последния му миг“.
24rodopi.com