80 години от рождението на Али Дурмуш (29.05.1940, Ненково – 12.06.2017, Ардино)
Али Шевкет Дурмуш е роден на 29.05.1940 г. в с. Ненково. Завършва Педагогическото училище в Кърджали. Започва работа като учител в с. Бял извор. По-късно преминава на работа в ардинската гимназия, като междувременно завършва задочно Турска филология в Софийския университет (1973), с втора специалност Български език и литература. Дълги години преподава Турски език и Български език и литература.
Още от началото на своята педагогическа дейност Али Дурмуш изпраща кореспонденции на местни, регионални и централни вестници и списания /предимно на турски език/. Но не пише само дописки и новини – със свои статии на страниците на печата той споделя своите виждания по различни въпроси на литературата, културата, по образователни и обществени проблеми.
Али Дурмуш беше и поет – лиричен, емоционален, усмихнат, човечен.
Когато педагогът, възпитателят и поетът си подадат ръка съвсем естествено в центъра на твоя вътрешен и околен свят ще бъдат децата. Това при Али Дурмуш по особен начин беше на преден план. Най-добрите му творби, извиращи не от перото му, а направо от сърцето му – събрани в неговата втора стихосбирка „Гора зелена” (2013) – бяха посветени на децата.
Чувството му за хумор също се проявяваше със своята сила, злободневност и критичност. То се разгръщаше в хумористичните му стихове, разкази и фейлетони, в публичните му изяви, в делничните му беседи. Това чувство не го напусна до последните му дни, с него той склопи очи за белия свят.
При прехода ни към демокрация обществената му активност придоби нови измерения – стигна до председател на първия демократично избран Общински съвет. Но не се разболя от страст към постове и авторитетни позиции. Не си и помисли да се възползва от тях. След изтичане на мандата му се върна тихо и скромно сред обикновените хора, без да допуска компромиси със своята скромност, със съвестта си на порядъчен човек. Остана си Човек сред хората, един от всички нас.
Да бъде светла паметта на АЛИ ДУРМУШ!
Селяхидин Карабашев, Ардино
Ако Али Дурмуш беше жив, до този час – 9 и 15, вече щеше да е изпушил половин кутия цигари, да е дал урок на някой от шампионската лига на Ардино по табла, и да мисли вече за малката мастика към 11 часа.
После би събрал много приятели на маса да ги почерпи за 80-тия рожден ден. Със сигурност щеше да се наложи да вземе назаем пари, но от мен нямаше да поиска. После, разбира се, аз щях да науча и да погася, но той нямаше да поиска от мен.
Така живя до последния си ден – със сладките пороци на живота, които докторът забранява, и които са присъщи на всеки един от нас, с малките радости, и много достойно.
Беше председател на Общинския съвет от Ардино, първият след демокрацията. Един ден ровех в шкафовете на „началника“ и открих две кутии нес кафе. Казах му: Баща ми, взимам едното кафе за вкъщи!
„Сакън, това кафе е с парите на данъкоплатците и е за тях. Когато някой дойде с проблема си в тази стая, той ще изпие и едно кафе. Може проблемът му да няма решение, но ще запомни това кафе“, каза той.
Такъв беше. След този случай, често с усмивка му казвах, че ако в тази партия някой ден направят списък с активистите, които са били честни – и нито са крали, нито са и помисляли да го направят, и ако в този списък има двама души, единият ще се казва Али Дурмуш.
Беше от първите депесари в Ардино, а аз, синът му – седесар, член на Зелената партия, държал съм реч на митинга в Ардино, застанал до д-р Петър Дертлиев. В нито един момент Али Депесето, както тогава му викаха, не влезе вкъщи като политик. В нито един разговор „баща-син“ не вкара политиката. Нито веднъж не каза: Не може синът на Али Депесето да е от СДС!
Днес мога да кажа, че е бил романтичен депесар, и всъщност всяка партия има нужда от такива хора – с усмивка и блага приказка да печели симпатизанти.
Спомням си и друго. По време на „Възродителния процес“ го освободиха от гимназията в Ардино и даскалът Кумали, както поколения го знаеха и наричаха, стана строител в района на Горна Оряховица. След години го върнаха в класната стая, а малко по-късно вече имаше право да разбере кой е писал доносите срещу него. Научи, но запази името на подлия за себе си. Исках много да науча кой е, не каза.
Знаеше, че ако на мен ми ударят шамар, аз също удрям. Той не беше такъв. По-мъдър някак си.
Тези редове се изляха от мен, сина на Кумали, след като прочетох написаното от Селяхидин Карабашев. Благодаря.
Днес топли думи за Али Дурмуш – Кумали, ще прозвучат на гроба му. И знам, че той ще гледа отгоре. С усмивка, и, разбира се, римувано ще благодари. Със стихче ще удостои всеки.
И сълза ще пролее. Сълзата, която приживе аз не видях. Защото той беше син на планината, в която се живее трудно, но достойно. Без сълзи.
Илхан Андай, син на Кумали
COMMENTS