Спешният път към „златото“ на планината…

Спешният път към „златото“ на планината…

България се нуждае от спешен рестарт. Във всички сфери. И каквото и да лаладжийстват разни муцуняци, видимо е с просто око. Слънцето

България се нуждае от спешен рестарт. Във всички сфери. И каквото и да лаладжийстват разни муцуняци, видимо е с просто око. Слънцето ще продължи да изгрява и залязва и без тях.
Секретарки стават министри, даже отговарят за две министерства. Пиарки купуват палати. Мъжът на вицепремиерка гради мега голяма подпорна стена на плажа, оказва се хотел…
Толкова енергия да се съсипе всичко в тази страна. Единствената закотвена в дъното на ЕС. 
Анализът на обикновения
„Отровен въздух, лошо качество храни, бедност, радиоактивна вода, пътища-убийци…
Третиране на земеделски площи с препарати, забранени в ЕС. Резултат-пчели загиват, крави умират, деца се тровят. И всичко се замита и укрива“.
Мнение на един обикновен гражданин на тази държава. Условно наречен така. Защото обикновени няма. Нито пък необикновени, както и едни облечени с власт  да искат да представят личностите си пред обществото. Всеки е важен.
Корона на короната
В същото време се тръби неуморно от властовите ратаи колко страшен е коронавирусът. Колко много мор носи. Как „яко ще измрем“. А мълчание за всичко друго, което топи народът наш. Калпавите пътища, далавера за милиони. По които се избиват хиляди, в пъти повече от вируса, който явно крепи правителства из цял свят. Здравеопазване, образование, съдебна система и още, още. Всичко е батак, но „тинята“ били протестиращите. Така думат пионките на върховната власт, които осъзнават, че няма да помиришат вече трапезата й.
Коронясаха короната, за да не изрекат истината за тоталния геноцид над този народ. ЕС ни ползва за сметище. Всички боклуци на тази лицемерна Европа идват в нашия двор. В същото време нашите деца отиват, за да крепят икономиките на т.нар. „топ държави“ в Съюза.
И въпреки всичко това, според властта, при нас всичко е наред. Имаме растеж, има какво ли не, а истината е – нямаме нищо. Такова обезлюдяване, смъртност, геноцид, държавата ни не помни дори по време на войните. Явно живеем в два свята, единият от които, излишен.
У дома…
„Родните ни места постепенно променят своя облик, за наша радост. Виждаме, че се работи“. Така казват едни отрудени и смачкани хора в Родопите. 30 години чакат нов асфалт, получават го сега. Благодарение на новоизбрания общински кмет.
Джебелско бе зарязано в името на… Едва ли някой ще отговори. Там всичко бе наред, ако изобщо се чуваше нещо за този регион, смятан за периферия. Забравен от всички, споменаван единствено с „политкоректност“. А хората напускаха и изоставяха родните си места. Те оставаха единствено в сърцата им. В спомените от детството, когато всичко бе по-инак.
30 години на шокиращо бездействие. Три десетилетия една уникална по свойствата си вода се изтичаше в дере. Изворът се намира на два километра от центъра на Джебел. С басейни за обществено ползване. 30 години тази лековита вода тече в дере. Както изтичаха зад границата местните.
Рестарт
От Джебел започна осъзнаването на думата демокрация. От Джебел започва рестартът на държавата. Какво се случва в момента? Ударно асфалтиране във всяко населено място. Нормален път до всеки дом. Нещо, което бе толкова „сложно“, че не бе направено до този момент.
Проекти за минералната вода, които да превърнат града в малката перла в здравния туризъм в Източните Родопи.
„Има всичко, но то изтичаше безвъзвратно. Няма такава нация, която с лека ръка да се лишава от златото си“, казва един възрастен мъж от региона.
Злато
Под Ада тепе има злато. Но не като онези снимки с чекмеджето. Има златоносни руди. Чието съдържание се извлича с технология, която е безвредна за региона.
„Да спрем добива, Ада тепе е любимо място за разходки на крумовградчани!“, така казваха едни „зелени“ организации преди да стартира дейност най-новият открит рудник в България, край Крумовград. Същите тези, отправиха посланията си по време на един петъчен пазарен ден в родопския град. Честно, никой не ги разбра. Само се почестваха, как така софиянци били влюбени в разходките до Ада тепе, като там е… джендем.
„Тези къщи са зарязани. Няколко махали на Овчари. На една къща с възрастен човек, няколко празни. Единствено лятото идваха внуци от Турция при бабите. Път няма, нищо няма“, описваше битието на една от махалите под Ада тепе местен жител.
Канада прати Европа в периферията на ЕС
Канадската фирма „Дънди Прешъс Металс“ докара Европа в периферията на ЕС, там където Съюзът абсолютно нехае дали живеят някакви хора. Направи го с отговорността, че всичко трябва да е по правилата. Екодобив, перфектна организация, спазване на всички канони за безопасен труд, заплати, които…
Които повишиха наемите в Крумовград, които вече гонят столичните.
„Ами вдигаме цените, големи пари вземат“, коментира кратко и ясно хазяйка в общинския център. Заведенията също в тон повишиха цените. Влиза се с резервация. „Богаташите“ от „Дънди“ идват вечер. А богаташите са обикновени служители. Които надграждат себе си благодарение на програмите на компанията. В същото време „канадците“, но с български вицепрезидент, не спират да наливат пари за социални и обществени дейности в града.
И пак на село
„Боса по асфалта каза, че ще ходи жена ми“, изрича жител на джебелско село, след като бе поставен асфалт по разнебитените улици в населеното място.
„Младите не можем ги върна по къщите. Ще да си счупят колите. Навън са всички, като си дойдат вече е по-иначе. Видели са друго, искат и тук така. И се мръщят, защото реалността е различна“, споделя друг възрастен човек. От съседното село. Но пък е радостен, че поне „машината“ е в ход. Започнаха да стават нещата, както дума. Първа стъпка. По думите му, трябвало да бъде направена преди години, но нямало от кого. Сега е друго-проекти, идеи, размах, казва.
Изгубихме
„Изгубихме много години докато едни хора станат богати. Така виждам аз нещата. Сега трябва да се наваксва. Ама ситият на гладния не вярва. Много работа трябва. Изпуснахме питомното, ще гоним дивото. Вода няма, път няма, хора не останаха. Това не го ли виждат, не го ли чуват във властта? Отидем ли си и ние, тук ще останат само рухналите къщи. Като музей на едни хора, дето животът ги умори“, тъжно заключава бивш учител в едно родопско село. Комшии му са само няколко души.
Спешен рестарт на държавата. Друго спасение няма.
Някъде започнаха. Защото хората са важни.
24rodopi.com
На снимките:
Първа крачка в спешен порядък
-Инвестицията, която вдигна стандарта в Крумовград
– Иначе следва това…

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0