Родопските чешми за хаир пазят тайни за житейски драми, а за съкровища!?

Иманяри са копали зад ремонтирана наскоро стара чешма и най-вероятно са търсели заровени златни накити. „Няма злато тук. Или, ако е имало, е намерено

Иманяри са копали зад ремонтирана наскоро стара чешма и най-вероятно са търсели заровени златни накити. „Няма злато тук. Или, ако е имало, е намерено още по Живково време. От десетилетия се говори за златото на една от богатите фамилии, чиито членове са бягали от родните места през 1912 година по стар път към Гърция, който минава в района на Алада. Заровили ценностите край стар бунар, но никой не знае точното му място. Заговори се, че е бил в района на чешмата, но уви не е така. В зората на демокрацията правнуци на старейшината на фамилията също обикаляха тук, може те да са намерили“, разказва пред 24rodopi.com майстор на чешми от Кърджали.

Той е категоричен, че там където има нови чешми не бива да се руши, защото е абсурдно да се мисли, че има съкровища. „Дори да е имало нещо, закъснели са“, казва кърджалиецът. 

Садет Исмаил от село Голобрад е един от известните майстори на чешми в Източните Родопи. Има златни ръце и сърце, казват за него хората от региона.

Над 50 чешми е изградил Садет Исмаил, повечето са в Ардинско.

Традиция в Ардинско е да се построят семейни чешми с беседки, за да утоляват жаждата на пътуващите, които спират за отдих на определените места. „Във всяка чешма има хаир. Направени са от добри хора в памет на починали. Затова чешмите трябва да се пазят“, казва Садет Исмаил. Чешмите пазели тайни за човешки драми, но не и за съкровища.

Неизброими са крайпътните чешми в района на Родопите, издигани в памет на починал близък, за благодеяние или хаир, както казват местните. 


„Чешмата – едно животно да пийне от нея, това си е хаир“
, казва Рушен Исмаил, който срещаме по пътя в района на Момчилград да строи чешма, но от камъни. Възрастният мъж е майстор каменоделец от близо 35 години. През ръцете му са минали множество камъни, издигнати са не една чешма и постройки. Съоръжението, по което вече няколко дни усърдно се труди, е поръчано от местен зъболекар. 

„Чешмата на доктора, така ще я знаят“, казва с усмивка. 

А ние се опитваме да научим повече за този труден занаят.

„Лесно ли се гради чешма? Нищо лесно няма на тая земя. Понякога слагаш камъка, после го местиш, дялкаш, докато му намериш точното място. Не е като тухлената зидария – слагаш тухлите от палета и караш напред. Това си е направо изкуство. Трябва да имаш фантазия и най-важното – мерак!“, категоричен е Рушен.

Почти всеки камък, преди да бъде поставен на мястото си, е оформен от ръцете му с длето и чук. 

„Ей тия, по средата, не ги оформям, но пък им правя ъгли. Времето за обработката зависи от самия камък. Ако е мек, по-лесно става, ако е твърд, отнема повечко време“, обяснява майсторът, според когото всички камъни са от района на Родопите.

„Камъните са местни. Каквото има, това събираме. От Родопите – наши, хубави камъни“, уточнява Рушен.

„Толкова много камъни са минали през ръцете ми, че сигурно ще мога да обиколя цяла България, ако почна да ги нареждам“, казва още Рушен.

Днес каменоделството, съществувало от зората на цивилизацията, е сякаш позабравено. 

„Аз съм самоук. Ако има желание обаче човек – става, ако не – нищо не става. Ама вече няма мераклии. Всеки гледа лесното и бързо да забогатее. Ето например в Кърджали един общ работник взима 50 лв. надник. Отива ей така, често да подпира лопатата, обаче занаят не хваща“, категоричен е каменоделецът.

А тази работа изисква усилен труд и накрая…

„Гърбав ставаш, богат не ставаш! На мен тоя занаят ми дава много. Утре, вдругиден като минавам от тук, ще кажа: Ей тая чешма аз съм я построил, оставил съм нещо след себе си…“, в заключение казва възрастният мъж и се отправя отново към чешмата, от която съвсем скоро ще потече вода, за да утолява жаждата на всеки спрял, поне за една глътка.

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0