Родопска закуска с кахъри: Политиката на баничката за лев и двадесет

Родопска закуска с кахъри: Политиката на баничката за лев и двадесет

Кулинария на крак, някакъв балкански вариант на щатските вериги за хамбургери. От баничарници, през дюнери, до скари с кюфтета, кръстен

Кулинария на крак, някакъв балкански вариант на щатските вериги за хамбургери. От баничарници, през дюнери, до скари с кюфтета, кръстени на различни градове.

На пълен корем се мисли по-добре.

Дюнерите ни пазели от терористични актове. Така рече един бивш премиер преди години. Щото на всеки ъгъл били, пък били традиционна манджа от пустинята, та нямало как разни джихадисти да посегнели на своите.

Разни мъдрости. Опит за такива, по-скоро.

Философия на заситения тумбак.

 

***

Рано сутрин. Квартална баничарница в малкия родопски град. Пълно с народ. Прегладнял. Опашка. Ръцете са върху кръста, тениски една удържат тръгналите напред кореми. За глада няма дистанция. Всеки бърза. „Дай една, дай две, четири“. Като наддаване на търг. Десници залепят банкноти и монети на малкото прозорче, а жената отвътре чевръсто смогва с поръчките. Бозички издуват торбичките с банички.

Други са насядали на двете масички и са започнали ежесутрешния ритуал по предъвкване на топлите закуски, преглъщат ги доволно, пъдят мухите и обсъждат битието. По-скоро довършват темите от кварталната кръчма снощи. В по-кратък вариант, че време няма. След 15-те минути закуска всеки тръгва по задачи. Работни, лични, всякакви. А надвечер философията ще продължи, но не с боза.

 

Закуска с кахъри

 

Времето ще е горещо. Първа констатация. Слънцето още не се е издигнало достатъчно, но вече прегаря вратовете на насядалите пред баничарницата. Дебели пръсти ги разтриват, устни пъшкат, а…

Никой вече не се вълнува от вируси. Преразказ на новите заразени в страната, новите ваксинирани.

„Изобщо не ми пука. Побъркаха хората с тези данни. Кой колко, къде, кога. К`вот стане-стане“, прекратява темата мъж на около 50 години. Бърше ръцете си с хартията от баничката и преглъща последния залък с глътка боза.

 

Политиката на баничката

 

И се захваща с любимата тема.

„Политиката е най-голямата ку*ва. Това от мен да го знаете“, подхваща набор от съседната маса. „Яжте, пийте, с глупости не се занимавайте. То нашето свърши вече. Утре, вдругиден, и айдее, към „каменния град“. Дупките ще останат и след нас, кражбите също, далаверите и те. Едни станаха богати, ние цял живот труд и по една баничка сабалян“, отвръща трети и повдига шапката си, откривайки щръкнали малцина косми по оредяващото теме.

Но пък хорово отбелязват, че ще гласуват.

„Наши, ваши, мои, свои, техни. Всичките пара направиха. Всичко е пропаднало в тази държава. Трябва да се срине и наново да се прави. Навсякъде проблеми. Едни дупки не могат да оправят, тръгнали акъли да дават, държава да управляват. Аланкоолу, виж си двора бе, тогава речи „Мога, знам, ще направя и на комшията“. Това разбирам аз, не празни приказки“, наежва се мъж, докато лакомо нагъва баничката си.

„Говорят някакви кой колко щял да вземе, пък какво да прави, коалиции-моалиции. Един баницата разрязвал, друг пари раздавал „аз това, аз онова“, трети и четвърти искат да ги заместят. Пък ние си лапаме баничките за лев и двайсе парчето. Заплатите никакви, пенсиите никакви, всичко очукано и унищожено“, вкарва нотка на бездънен песимизъм, с печална физиономия, видимо най-младият в групата. С работнически гащеризон, омацан от-до с трудовите подвизи по обекта.

 


Нещата от живота

 

Опашката за банички сякаш не свършва. Една тълпа заменя друга. Всеки чака, всеки бърза, всеки отнася закуската към работното си място.

Един става от масата, веднага друг на мястото му.

Не са приятели, но се познават. Всеки ден са там. И са от квартала.

„Чу ли за Фикрет? Пострадал тежко на строежа. Там, де беше, някъде в Германия дето отиде. По строителството момчето. Някакъв инцидент станал, жената ми каза, пък на нея братовчедка му. Отиде заради семейството, къщата искаше да стяга. Сега заради пустото евро, всичко ще отиде за здраве“, сменя рязко темата новодошъл. Обръща се към комшията си, почти приключващ със закуската.

„То, дали тука, дали там, белите все си стават. Тежко. Чукай на дърво. Жена му се измъчи тук сама, сега пък той. Лоша работа. Тя съдбата ни такава. Кучешка. От немотията, та на белята. Уф, да сме живи и здрави, че иначе, роднините ни ще страдат“, отговаря съседът.

 

***

Теми от живота, преглъщани с баничките за лев и двадесет. Ежедневие. Вълнения у обикновения човек. Суета там няма. Има философия с въздишка. Задавена със залък баничка и преглътната с боза.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0