Роденият да пълзи

Роденият да пълзи

По дрехите посрещат, по джоба изпращат. Или май беше по акъла? Няма значение, всъщност. Всичко е пробито в днешно време. Посрещат по

По дрехите посрещат, по джоба изпращат. Или май беше по акъла?

Няма значение, всъщност. Всичко е пробито в днешно време.

Посрещат по автомобила. Ихтибари на партийни люде. Умилквания на „силните“ на деня. Които са просто част от един къс живот, в който победители няма. Има обаче слуги. Които пляскат с недоволство. Мръщят се навред, но пък зачервяват ръце от аплодисменти към хора, които мразят. Надяват се на нещо от тях. И онези се мислят за господари. Падишаси, прострели ръце за целувка към изсъхналите устни на раята. А тя мрази, но е подчинена. И си мисли, че промяна не може да има.

Жалката гледка на милионери към бедняци. Едните се опитват да убедят другите, че живеят в Рай, а другите, подклаждат огъня под казаните в ада.

А нещата са толкова прости и толкова лесно решими.

Но роденият да пълзи просто не може да полети…

С каквато и власт да се окичи, в каквато и колиба да живее…

На снимката: Това не ви ли омръзна?

Четете по-късно темата на 24rodopi.com:

Градове и села са пълни с пътници на нищетата

„Огън да ги гори“: Колиби и дворци – няма вечни!

24rodopi.com

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0