Размисли в намордник: Когато „грипът“ избухне, как бедните вият и ги… бият

Размисли в намордник: Когато „грипът“ избухне, как бедните вият и ги… бият

„Бизнес, който развивам от години. Цялото семейство е впрегнато в него. Гледам да надграждам, като в една читава пазарна икономик

„Бизнес, който развивам от години. Цялото семейство е впрегнато в него. Гледам да надграждам, като в една читава пазарна икономика. Заемите ми са в размер на стотици хиляди левове. Всичко е ипотекирано. Планът за погасяване бе спазван, но сега… Отваряне, затваряне, никаква помощ отникъде. Персоналът напусна. Вноските са огромни. Банките всеки момент ще ми отнемат всичко дотук. Всичко построено, сгради, но и мечти“.

След тези думи идва най-тежкото послание след коронавируса-емиграция.

Повече от година в страх от „грипа“, който не бе толкова опасен. Пък и в процентно отношение-ужасът е умножаван според съвсем други, но не и здравни тематики.

Това преживяхме и продължаваме да преживяваме.

 

Помощ?

 

Хвалби колко милиона били дадени за спасение на работните места.

„Спасиха чуждите компании, не и нас“, пък казват тези, които трябва да формират гръбнака на икономиката. Тоест, да изградят т.нар. „средна класа“, която в България просто не съществува.

 

Инвеститори?

 

Дори в пандемия чужди инвестиции има. Много, ама много.

Оставяме настрана и тези хвалби. Отдаваме ги на предизборната кампания, която е уникална по рода си. Такава сме нямали.

Пропаганда от държавни кабинети. Това и в Танзания не се е случвало.

Нейсе, при нас може всичко.

 

Нерви?

 

Страната ни, целият свят е изправен пред ужасяваща икономическа криза. Мерки и теглилки. У дома-само тегло.

Бизнесът-съсипан, нерви-не останали. Всичко е избори и кампании. Ситият на гладния не вярва.

Психиката се срина.

 


Майката, грешната температура, детето

 

Пандемията буквално побърка деца, родители, учители. Онлайн, присъствено, измерване на температура, страх от вируси, от кихане в час. Всичко това рефлектира основно върху психиката, подхрани и агресията.

Скандал пред школо в Родопите завърши с влизане в съда и глоби. Майка на ученичка ще трябва да плати общо 300 лева по Указа за борба с дребното хулиганство. Причината-„висока температура“ на детето й.

Случката се разиграла пред входа на училище. Майка получила обаждане от класната ръководителка на щерка си, че детето не може да бъде допуснато в час, защото измерената му температура на входа на школото сутринта отчела над 37,5 градуса. Същият ден родителят завел детето при личния лекар, който пък установил, че висока температура няма. На следващата сутрин майката придружила дъщеря си до школото, но медицинското лице на входа отново измерило висока температура. Това афектирало майката, която поискала сестрата да излезе и да й покаже снимки на телефона от прегледа при джипито предишния ден. Медицинската сестра нямало как да напусне работното си място, защото трябвало да измерва температурата на другите пристигащи ученици. Това още повече ядосало майката, която започнала да рита входната врата и да удря с телефона си по стъклото. Дошли охраната и директорката на училището. Медицинското лице пък изчакало няколко минути и направило още две замервания на температурата на детето, като третото отчело под 37 градуса. Момичето било допуснато до учебни часове.

Малко по-късно същия ден майката дошла отново и влязла в директорския кабинет. Тя попитала защо детето й всеки ден „вдига температура“ като идва на училище и дали това не е защото една от учителките го „бие“? Тя поискала веднага да й дадат необходимите документи за отписване на дъщеря й от училището. Обяснено й било, че това няма как да стане за минути. Ядосаната майка повишила тон и започнала да удря с ръка по бюрото. Наложило се да се потърси съдействие от полицията…

Майката се озова и в съда. И сега ще трябва да плаща глоби.

Заради сгрешената температура на детето й, нервите.

 

Въшки в буркан

 

През 90-те на пазара продаваха въшки в буркан. Купуваш и настаняваш из главата. Даваха извинителна бележка за седмица в даскалото.

Сега след кихане си у дома. И по-добре „не връщай детето в училище“.

Онлайн пародии на обучение.

Добре дошли в света на тъпаците!

Какво очаквате от подобно образование? И сега е зле, а след това?

Има нещо, което е също толкова важно колкото това в учебниците. И се нарича „социален контакт“. Така децата се научават да се разбират, да поставят на везните добро и злото. Да преценят, да вземат решения, да учат от живота.

Премахнете това и ще превърнете „бъдещето“ в едни асоциални егоистични типове.

Честито, страховете от „грипа“ победиха нормалното, човешкото.

 


Новото нормално

 

Като чуете това из някоя телевизия, просто сменяйте канала. Някакви нахилени идиоти се опитват да ви обяснят, че да страниш от хората е нещо нормално. Да, ако си прокажен.

Извинете.

От носителите на ХИВ/СПИН не бягат толкова. Не че и трябва…

 

Бабата с ваксината

 

Баба изпада в нервна криза. Ваксинирала се с една марка и-шок и ужас. Можела да умре. Сякаш с ваксината щеше да стане безсмъртна.

Как така, никой не й влиза в положение, защо я успокояват, телевизия не гледат ли какво се случва. Ще си умре ей така, на опашката в магазина.

Да, защото там се води диспутът по оцеляването. Бабата крещи на всички из опашката, как щял да приключи с ваксината житейският й път.

Мъж се обажда: Ама, бабо, някой да те караше…

Край, почти го изяде, ама с противоепидемични мерки-от дистанция и само с хвърляне на слюнка през смъкнатата маска.

 

Всеки трябва да се страхува

 

И ако не го прави, значи не е от новото начало, новото „нормално“ в света.

Дечица чакат родителите си да ги вземат от училище. Последните нямат право да влизат в сградата. Ръкомахат отвън, барем някой ги забележи. Като на свиждане на болни от жълтеница.

Стоят малките с тъжни очи и маски на устите. И чакат, заветното помахване, предназначено за тях.

Тъжно.

Това е „новото нормално“. За идиотите. За тези, чиято смелост винаги е била пръднята под юргана.

 

Бунт

 

Двойка пенсионери стоят на пейка в Атина. Идват полицаи и ги глобяват. Сякаш углавно престъпление. Младеж вижда ситуацията и се намесва. Униформените го смачкват от бой.

Часове по-късно 10 000 са на улиците на гръцката столица и палят, трошат, сражават се с полицията срещу малоумните мерки-хора да не могат да стоят на пейките.

Пожари за истинското нормално.

Къде е човещината? Това ли искате?

Някой, само преди две години, можеше ли да си помисли, че ще се стигне до подобно безумие?

Престъпник си-само защото си стар, млад, че стоиш на пейка в парка и държиш за ръката любимия човек!

Хора, превръщат ви в зверове. Откачате заради един „грип“.

Мислете, просто мислете. Ден след ден човешкото се губи, изпод маските на страховете.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Живеем в „креслото“ на чудовищната действителност, как се уплашихме?

-Ваксините

Бунтът в Атина

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0