Психика, щети, виновни няма: „С корона съм, ще се хвърля от терасата…“

Психика, щети, виновни няма: „С корона съм, ще се хвърля от терасата…“

„Не мога повече, това е краят. Знам, че ще умра бавно, искам да скоча през терасата…“. Думи на пациент с Ковид-19, л

„Не мога повече, това е краят. Знам, че ще умра бавно, искам да скоча през терасата…“.

Думи на пациент с Ковид-19, лекуван в болнично заведение в Родопите. След тях мъжът едва е удържан от персонала, за да не превърне словата си в реалност…

 

Претъпкани отделения

 

Лечебните заведения са пълни. Никой не желае домашно лечение по телефона. Всеки възрастен настоява да бъде приет и обгрижван от изцедени до краен предел медици.

„Не стойте вкъщи. Не се самолекувайте. Ако се почувствате зле, потърсете общопрактикуващия лекар. Търсете нашата помощ. Не се съгласявайте да ви лекуват по телефона“, призова в края на март директор на здравно заведение в Родопите. Подготвяше се и писмо до джипитата да спазват нормативната база. Причината-оплаквания, че някои лични лекари не поемат на 100 процента грижите за пациентите си.

Положителен тест, карантина, първи симптоми и… паниката е готова. Всеки иска да е в болница.

 

Защо се стигна до това положение?

 

Помните ли апокалиптичните картини, които бяха обрисувани ежедневно в обществото? Чували с трупове, детски площадки, превърнати в морги, камиони извозват тела от градовете. „Яко ще умрат“. По три пъти на ден брифинги на щабове. Прекъсване на телевизионни програми, заради зловещи предсказания, изнесени с траурни физиономии. Цяла година облъчване, разкази за една предизвестена смърт. Шок и ужас из медиите, „черна жътва“ и тем подобни.

И какво очаквахте да се случи с най-болната нация в Европа? Психиката бе най-увредена от вируса.

 

Реклама на ваксини

 

Правителства се превърнаха в рекламни агенти на компании за производство на ваксини. „Давайте, смело, тази е най-добрата, онази!“. И какво последва? Видяхте.

Първо хората си помислиха, че недостатъчно тествани ваксини са някакъв пенкилер. Че с едно-две убождания с иглата и ще станат безсмъртни. Сега са едновременно уплашени и от вирус, и от ваксини.

Един добре програмиран медиен ужас за невидим враг постигна своето.

 

Нужни са психиатри

 

„Пациенти претърпяват нервен срив. Буйстват, уплашени са. Убедени са, че умират“, разказва медик от ковид отделение. Говори за хора, за които проблемите с вируса са далеч по-малки отколкото психическите последици.

„Родителите ми са отчаяни. Вече са се предали. Не са толкова зле, колкото си втълпяват. Гледат с празен поглед. Очакват последния си миг. Не затварят дори очи от страх, че няма да могат да ги отворят. Толкова са ужасени, че са заразени, че дори отказваха да приемат отрицателния тест. Смятаха, че ги заблуждават, да мине по-лесно“, потвърждава родопчанин.

 

До изборите пик, след изборите – рахат от вируси

 

Пикът на третата вълна от Ковид-19 се съчета с предизборната кампания. Предричаха се най-тежки моменти именно около вота. Хиляди заразени, загинали. Паниката свърши своето с ниската избирателна активност. Дни след вота дойде и надеждата. Бе обявено, че пандемията си тръгва. Бавно, но сигурно. Как иначе, вече не е нужна. Бройките намаляват, а тепърва очаквайте „Видяхте ли, благодарение на нас и мерките“. О, бъдете сигурни за последното. Никому ненужен вирус.

 


Падналите маски

 

Епидемията показа нещо, което всички ние знаехме, но подминавахме. Здравната ни система е трагична. Почти на мускули на читавите лекари и медицински сестри, фелдшери, санитари. Крахът бе пълен. Отказът на джипита да преглеждат в първите месеци от пандемията бе само едно малко доказателство. Здравеопазване, превърнато в МОЛ. Търговия и търгаши. Плащай навсякъде, а накрая си избери стълбище за своята смърт. Хора, полетели от балкони на болници, жилища.

Колко пъти пред очите ви се е случвало източване на Касата?

Мълчанието ражда най-големите пороци. А и бездействието.

 

Виновни?

 

Виновни винаги няма. Всеки е чист, измил си е ръцете преди присъдата, която тегне над обществото на мълчаливците. Как мислите, трябва ли някой да понесе отговорност за тази паника, която се създаде, затова, че заразен вече се мисли за обречен? Защото му втълпяваха по три пъти на ден, че ще се мре. От вирус. Всяка смърт бе повтаряна, потретвана, издигана в някакъв извратен, садистичен култ към някакъв вирус. А трябваше да се вдъхва надежда. В момента дори излекувани вече са с разнебитена психика.

Никой не трябваше да насажда паника и страх по време на извънредното положение. Закон! Който бе прегазен от онези с траурните физиономии. Които най-вероятно ще се изнижат като пръдня из гащи, когато всичко приключи. О, нима забравихте, то вече свършва. Официално го обявиха, до седмици.

Пикът бе на 4 април…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0