Пресъхна реката на златотърсачите в Родопите

Пресъхна реката на златотърсачите в Родопите

Пресъхна извиращата от връх Алада (1241 метра надморска височина) Бялизворска река. „Тук отдавна няма риба, а тази година и во

Пресъхна извиращата от връх Алада (1241 метра надморска височина) Бялизворска река.
„Тук отдавна няма риба, а тази година и водата изчезна. От години не идват и златотърсачи. Коритото на места е като пейзаж на екокатастрофа“, споделят пред 24rodopi.com жители на легендарната Деремахале, която е в състава на кметство Бял извор.
Бял извор все още се намира на картата на местата за ситене на насипно самородно злато в България. Оборудвани бригади за промиване на злато тук за последно са виждани преди повече от 30 години, но местните хора разказват легенди за замогнали се ентусиасти.

„Намирани са много големи късове злато. Някои от търсачите казваха, че Бялизворското дере е тяхното тото… Днес няма вода, планината не носи златни песъчинки вече. Реката пресъхна, фекалиите лъснаха и миризмите са безплатни. Всичко идва от безразборната сеч на горите. От нас, Деремале, нагоре и от „Момини гърди“ всеки ден са изнасяни по няколко коли дървеч материал. Да дойдат от РИОСВ и да видят какво се отича в реката, т. е. в сухото корито“, казва един от загрижените жители на махалата.
Деремахала е от най-стари времена населената част на село Бял извор. На върха на махалата е имало стара къща, която служела за оръжейница, там се изсичали и фалшиви монети, но фалшификаторът бил разкрит от властите и убит – това се случва през османско време. Тук е имало обиталище на много хайдути, които нападали керваните, тръгнали по пътя за Златоград и най-вече за Гюмюрджина.

По време на Балканската война местните са бягали в Турция или се криели в дупки. Бягащите са заравяли златото си под чешми, под мостове или под къщите и са поставяли знаци, правели са карти. Често пъти е намирано злато под чешми и бунари.
Наблизо се намира и Медресе, разположено в двора на джамията, което казваха възрастинте хора е най-старият университет още от времената на Османска империя.
В Деремахале има живот още от 17 век“, твърдят местните.
24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0