Политика на калинки, война за суджуци: Сун Дзъ е Сульо, Макиавели е Кольо

Политика на калинки, война за суджуци: Сун Дзъ е Сульо, Макиавели е Кольо

Когато противникът напада, аз отстъпвам. Когато той си почива, аз го обграждам. Когато той спи, аз атакувам. Най-простите правила

Когато противникът напада, аз отстъпвам. Когато той си почива, аз го обграждам. Когато той спи, аз атакувам.
Най-простите правила на Сун Дзъ, описани преди хилядолетия в трактата „Изкуството на войната“.
Когато подчиниш един народ, дай му повече свободи от предишните, повече блага, за да не те намрази като покорител. Ще се задържиш на власт по-дълго време. Още по-прости правила от Николо Макиавели в посланието му „Владетелят“, което пише като подарък за Лоренцо де Медичи.
Защо тези двамата влизат в един преамбюл? Защото човечеството, като изключим технологиите, не е особено напреднало в очовечаването. Някои представители дори са като братовчеди на маймуната Люси, дето тупнала на главата си от дървото и затърсила друг бит, идентифицирайки се на прародител на съвременния разумен индивид.
С други думи, човечеството не е мръднало много-много от съкровените си щения и действия отпреди изначалната епоха на появата му.

Политика на трупчета

Родната политика така надгражда, че усещането през годините e за „новите правят по-големи скандали от предишните“. Какви ли не измекяри не се извъртяха през парадния вход на сградата на „Съединението“. „Шок и ужас“, както биха обрисували в заглавие клакьорите на всяка власт, ама няма да го направят. Докато не паднат обектите на тяхното възхищение. Та затова и медиите заприличаха на селски клозет на двора. Само сайбията може да се изхожда в него, докато не се смени. После следващият, а всъщност в септичната ямамикс от надграждане и висша политика.
Политиката в БГ е на трупчета. Въпрос на време е някой да ги подритне и да влезе победоносно в кенефа. Следва поредното изхождане. И оплискване.
Смърдяща работа. Но народът така е навикнал, че му се струва френски парфюм.

Вонята е въпрос на вкус

Всяка партия смърди, но всяка си има почитатели. Вонята явно е въпрос на вкус. Хиляди са готови да заемат местата на отритнатите хиляди и да правят същото като предишните. „Всички са маскари“ трябва да измести този лицемерен надпис над Народното събрание, за съединението нещо беше.
Представителството в парламента е като огледало на обществото. Кои и какви са останали все още на тази територия, командвана дистанционно от различни места по света, но пък изпълняваща повелите с Ганьовска изисканост. Демек, „ти ми дай митниците, пък…“.
Най-забавно в цялата тази кенефщина е по избори. Всички вкупом се юрват да спасяват Отечеството. Това личи от слоганите им. Кой ги чувал в Европа, кой бил по-родолюбец от хан Аспарух, кой Крумови закони щях да прокарва. Това последното го подарявам на който иска като политпрограма за следващите избори. Щото и такава глупост ще чуете, само и само поредните отрепки да се докопат до софрата.
Вони, ама на „нашите най-приятно мирише“.

Римейк на социализЪма

Много социални станаха десните, хептен капиталисти левите. Всичко е череклеме. Не може разбра кой какъв е. Но ако се поразрови миналото-всички от едно и също котило. Ама понастоящем с по пет-шест дядовци убити от комунистите, пък бабите-изнасилени от фашистите и така… „до края на светаааа“.
Един бивш премиер, неосъществен член на Партията, стартира една престъпна приватизация с единствената идея да създаде някакъв капиталистически елит. И понастоящем една част от тарикатите са в ареста. Унищожени бяха активи за милиарди, дори печеливши предприятия.
Сега обаче, едни потомци на „жертви“ на комунизма решават да осъществят римейк на… комунизма. Когато всичко бе разграбено, изтърбушено, изнасилено, продадено за скрап.
Държавата все повече протяга ръце към контрол над бизнеси. Налива пари в частни дружества, направо национализира компании. И всичко в законова облеченост, ама не съвсем. Конституцията бе изритана като магистрална труженичка от турски тираджия след сеанс.
И всичко в името на народа.
Макиавели от раз. Само дето свободата куца. Правата също, страхът преобладава.

Принципът е: Майко, да не чуват!

Една министърка, която отговаря за най-богатото ведомство в страната, заприлича лексикално на милата и откровена ромка от „Столипиново“, която се прочу с фразата „Майкооо, да не чуват!“. Старицата обясняваше как, защо и за кого е гласувала. На последното отговори с „всичко друго-боклук“.
Та, министърката на земеделието влезе в ролята й. „Майкооо, да не чуват“, че се краде тук.
Защото, ако разберат от Европа, край на финансирането в сектор „Земеделие“.
Тези, дето трябваше да мълчат, пък ревнаха, че скандалът бил иницииран от техен недоволен колега. Със или без инициатива, думите бяха изречени от нейната уста. Ама знаете приказката за гарвана и очите на другия пернат.
Така си водим диалога с Европата. Само да не чуват истината.

Войната

България е във война. Обществото воюва със самото себе си. Победител няма да има. Само жертви. Те ще ближат рани в някоя западна държава. Защото тук простотията е на власт. Всяко едно правителство е отражение на обществото. Не се чудете защо всеки с малко късмет може да грабне Никето на поста. Не се сърдете на калинки, ядящи суджуци. От вас са тръгнали. Искате да мълчите? Времето е ваше. То е злато. Докато не избяга и последната калинка от тази държава.
Ако нашата цивилизация е запазила Сун Дзъ и Николо Макиавели, из нашенско се ценят Сульо и Кольо.
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
-Силата е в съединението, но според Алеко…
-Бавно, по пътя, с гръб към всичко и…
-… и в самотата на загиващата България

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0