Той е с неугледен вид. Косите му се сливат с брадата. Загорял от неумолимото слънце. Като завърнал се Робинзон от безлюдния остров. Гледа хората и
Той е с неугледен вид. Косите му се сливат с брадата. Загорял от неумолимото слънце. Като завърнал се Робинзон от безлюдния остров. Гледа хората изпод сплъстените вежди. Те го подминават, извръщайки глави. Сякаш клошар. Не е от техния свят. Води на повод малко кученце. Целият му свят е на гърба. Раница с всичко необходимо. Няма дебитни и кредитни карти. Живее под звездите. Именно когато те са на небосвода, той започва да пее.
Вади инструмента и… Лиричен рок, без предел. Прави го чудесно. Подмятат му монети. С тях купува за себе си и кучето храна. Не са много, а заслужава повече. Спрямо изкуството, което подарява.
Един истински Робинзон, който дава романтиката край морето.
Другото са скали и четящи дами върху тях.
А иначе Кондьо пее в съседната кръчма. Дере се здраво с репертоара на Карас, още по-жив към своя с „хита“ си „Мъни, мъни“.
Наблизо Робинзон показва, че и без мъни животът е лирика…
24rodopi.com
COMMENTS