Плажът, част 11: Сантяго, счупената мида и русалката без люспи

Плажът, част 11: Сантяго, счупената мида и русалката без люспи

Малък залив. За ценители. Водата е прегърнала скалите, оформяйки ги по своите разбирания. Причудливи, търсещи внимание. И получаващи. Плитка и крист

Малък залив. За ценители. Водата е прегърнала скалите, оформяйки ги по своите разбирания. Причудливи, търсещи внимание. И получаващи. Плитка и кристална-една частица море, събираща всичко накуп.

Хората са малко. Предимно чужденци. Френска, руска, английска реч. Българите са малцина.

„Олей, тук да не е зона за душевноболни?!“, пита малка „русалка“, която със своя приятелка преминава по ивицата „истинско море“. Двете са зарязали „опашки и люспи“ по родните места и фръцкат задни части по крайбрежието. Насочват се към съседния залив, откъдето страсти и ритъм се носят по водата. Навред. Дъни страшна музика, а дамите търсят истината в дъното на всяка бутилка. Чантичките им отмерват времето като махала на стенни часовници, висящи на прегънатите им лакти.
Нашенци обичат гюрултията. Показността в неистова жажда за себеизява.
Чужденците искат друго.
Едните са като Сантяго в търсене на последния мерлин („Старецът и морето“), другите пък все пропускат изгряващото слънце след фиестите на измамния разкош.
Все пак още е лято, макар и в края. Всеки сам избира. Всеки сам решава. Морето побира всичко-победители, победени, мечтатели, обезверени. Отмива и суетата, но пази спомените дори в малката счупена мида.

24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0