„Пиян дано аз забравя…“.

„Пиян дано аз забравя…“.

„Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя…“. И тъй рече Христо Ботев, като отвори „Механата“. И

„Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя…“.
И тъй рече Христо Ботев, като отвори „Механата“.
И нищо не е мръднало, от неговото време досега. Все същите маси, с накацали мухи по лепнещата повърхност. Мирисът дразни пак сетивата. Промяната е в стила на музиката. Сега някакви китосани каки ма`ат задници и си пипат баджаците докато вият „Бай, бай“, а зад тях има знамена „Свобода или смърт“, револвери, ками и прочие хайдушко минало.
Пак внимание посетителите отделят главно на пиячката. Градусът предопределя възвишените идеали. Махмурлукът пък бичува мненията и насочва палецът надолу относно мимолетното гъкване из душите с „Хайде на Балкана“.
Няма революция с „Алказелцер“. Няма бунт на преплетени крака. Има просто кофти усещания вследствие на наздравиците.
Има душа и спирт, въглени и липса на вода.
„… туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!“, рече Ботев и затвори „Механата“.
24rodopi.com
Четете по-късно Темата на броя:
Къде се пие най-много?
Чистилище: Живот с кренвирши, спирт и музика

COMMENTS

WORDPRESS: 0