Новият профил на избирателя… Ще признаете вие, че младите хора сме в час, но ще е късно…

Новият профил на избирателя… Ще признаете вие, че младите хора сме в час, но ще е късно…

"Компромати, заплахи, обиди, поругаване на достойнство, палаткови лагери, шествия, затваряне на кръстовища, задръстени магистрали, к

„Компромати, заплахи, обиди, поругаване на достойнство, палаткови лагери, шествия, затваряне на кръстовища, задръстени магистрали, крясъци, домати, яйца, едни и същи лица – отритнати политици, борба за внимание, хибридна война, транзакции по различни банкови сметки, мутри, футболни агитки, провокатори, олигарси и обикновения българин в средата на цялата тази битка за власт. Не знам кой ден продължават вече протестите, но това освен до противопоставяне между хората, до какво друго ще доведат демонстрациите?
Не знам кой е мисирка и кой мисир, но в един курник със сигурност цари по-голям ред от този в лагерите на различните лобитата на улицата. Баста от мен по темата. Може би за доста дълго време“.
Така обяснява една млада журналистка разочарованието си от продължаващите вече 36 дни протести против правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Гешев.
Докато една част от хората са ентусиазирани и нахъсани в очакване на промяната на статуквото, други са скептични, че макар хората да искат промяна, то те не знаят каква да бъде тя и енергията им се разпилява в разнопосочните искания.
Партийните лидери мълчат по темата. Авторите на новите политически проекти също. Дали на партиите така им отърва, или не го усещат, но на хоризонта се вижда новият профил на избирателя. На площадите има много млади хора. Включително и такива, завършили образованието си и работещи в чужбина. Да се пренебрегва тяхното мнение и да не се обръща внимание на исканията им наподобява „ефекта на щрауса“. Колкото и да им се иска на играчите от статуквото по-дълго да се задържат в играта и да не пускат „кокала“, вече е ясно, че опасността за тях няма да отмине, като си заровят главата в пясъка. Вече има натрупана критична маса от хора, желаещи да променят статуквото. Политическата система като цяло. И те са предимно млади. Пообиколили свят, видели и други политически и цивилизационни модели. По презумпция знаем, че енергията на младите винаги носи промяната. Разликата в светоусещането се усеща, дори когато младите гурбетчии се завърнат по родните места и почват да променят мисленето на по-възрастните.

Сблъсък на поколенията?

По-скоро не. А плавен преход към по-съвършеното, към по-развитото. Новото винаги побеждава старото. И които партии и политически проекти не го осъзнават, просто „не са в час“ по любимия израз на Доган. А тези, които усетят вълната, могат да се възползват от нея, да „яхнат младежката енергия“ и да я трансформират в материя. В политики, полезни за България.

Какво искат младите?

Основната опорна точка на управляващите винаги е била, че младите не знаят какво искат, защото иначе биха се организирали в политически проект и биха участвали с него за постигане на желаните идеи. Звучи логично, но не е дотам вярно. Проблемът не е, че младите не знаят каква промяна искат. Проблемът е, че тази промяна е толкова многопластова и комплексна, че не може да се опише с една-две думи или с политически лозунг от типа „Да спасим България!“.
И ако обобщаването на всички тези желани промени в синтезирана политическа платформа, както и консолидирането на огромен брой хора около дадена партия е задача трудна, то демокрацията е намерила алтернативата в „гражданското общество „. Хора, които не участват активно в политическия живот на политическите партии, но имат идеи и мнения, които заслужават да бъдат изслушани. Глас народен – глас Божи. Или референдумът като най-пряка форма на демокрация.
Нещата вървят към признанието на Системата и Вечните политици, че младите вече са в час. За някои ще е късно, но за България – не.
(Следва)
Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com

Бележка: Текстът е предаден на редакцията от автора на 12 август

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0