Не искам да работя за 1800 лева в завода, предпочитам 750 лева, но на бюро!

Не искам да работя за 1800 лева в завода, предпочитам 750 лева, но на бюро!

„Не искам да работя за 1800 лева в завода, предпочитам заплатата ми да е 750 лева, но на бюро. Имам си мои виждания как трябва

„Не искам да работя за 1800 лева в завода, предпочитам заплатата ми да е 750 лева, но на бюро. Имам си мои виждания как трябва да се реализирам“, това казва новодипломиран инженер пред ръководител на държавна администрация в Кърджали. Разговорът е във връзка с обявен конкурс за младши специалист в местната структура. Ръководителят изразил мнението си, че с „тази рядка специалност“, която завършил младият човек, той би стартирал трудовия си стаж с много добра заплата в кърджалийско предприятие. Последвал категоричен отказ.
Случаят не е единичен. Все повече стават тези млади хора, които предпочитат да се хванат „на сигурно на държавното или общинско“, макар и ниско заплатена работа. Винаги се използват връзки, често се „бутат“ рушвети.
В полза на избора „държавно, никакво частно“ са и растящите в последните години заплати на чиновниците.
Заплатите в частния сектор в Кърджали са 88,8% от тези в обществения сектор, сочат актуалните данни.
На повечето места в страната заплатите в частния сектор са по-ниски от тези в обществения, но дори в Източните Родопи, където инвестициите са далеч от очакваните параметри, има изключения.
Институтът за пазарна икономика представи карта на заплатите в частния сектор като процент от тези в обществения. В почти всички общини в България заплатите в частния сектор са по-ниски от тези в обществения – това е вярно за 191 от тях, като най-голяма е разликата в Козлодуй (заплатите в частния сектор са 39,5% от тези в държавния) , Батак (42,4%) и Раднево (45,1%). В другия край на класацията са Суворово (185,3%), Пирдоп (179,7%) и Летница (156,6%).
Като цяло, най-голяма разлика в полза на заплатите в публичния сектор се наблюдават общините, на територията на които има големи държавни енергийни предприятия. Обратно, частният сектор дава средно по-високи заплати там, където има модерни добивни компании, както и във малки общини с водещи експортно-ориентирани индустриални предприятия. Заради по-разнообразния икономически профил на големите икономически центрове, и заради значително по-големия общ брой заети, там пазарът на труда по-успешно „изглажда“ разликата между заплащането в частния и обществения сектор.
Каква е ситуацията в 7-те кърджалийски общини?
Най-близо до паритета „Колкото е заплатата в частната фирма, толкова е и в администрацията“ е община Джебел. Там заплатите в частния сектор са 98,3% от тези в обществения сектор. В Момчилград са 80,3 %, докато в Ардино и Кирково положението е „Не ми говори за работа, ако не е в администрацията“, съответно в Ардино – 70,7 %, а в Кирково – 69 %.
В две от източнородопските общини обаче заплатите в частните фирми изпреварват тези в обществения сектор. В Крумовград отчитат превеса със 102,5 %, докато в Черноочене месечните възнаграждения при частника са 107,5 % спрямо тези на чиновника.
Колко души са наетите в публичния сектор в област Кърджали – очаквайте
24rodopi.com

COMMENTS

WORDPRESS: 0
DISQUS: 0