"Невидимите" симпатизанти на Слави: Юлиян, който е "сам воин"

Явлението „партийно ясладжийство“ е добре известно на всеки и доста разпространено по нашите географски ширини. Още през  миналия век Алеко Константинов го е описал правдоподобно чрез полулярния си типаж Бай Ганьо. „Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли?“.

Народопсихология. Да си винаги със силните на деня, да ги подкрепяш и в замяна да получиш и ти нещичко – я някой пост в държавната администрация, я някоя друга благинка. Па ако може да уредиш и родата – шурея, баджанака. Важното е келепир да има. Дали ще го наречем конформизъм, келепирджилък, шуробаджанащина, ясладжийство или нещо друго, това явление до такава степен се е разпространило в житието и битието ни, че ни е трудно да си представим как би просъществувала политиката по друг начин. Раздувай администрацията до безкрайност и после ползвай армията от чиновници за правене на избори.

Затова имаме над 440 хиляди държавни служители в България, чиято бройка се увеличава след всяко съкращение на щата в администрацията, а в Нидерландия, която е с приблизително тройно по-голямо население от нас, чиновниците са само 20 хиляди.

Но така е – назначаваш чиновници, има на кого да разчиташ по време на избори.

Но има и едни „невидими“ симпатизанти, водени единствено от идеята. Идеалисти или балами биха ги нарекли някои, в унисон с описаната по-горе народопсихология, но всяка партия си има и такива войници. Това са редниците, които вършат черната работа без да чакат някаква облага и постилат пътя към изборната победа.

Новопоявилите се партии имат особена нужда от тях, поради нискочислеността на политическата си армия. Преди партията да се е утвърдила като сила и преди да е докопала власт.

Партията на Слави Трифонов, която постигна фурор на тези парламентарни избори, също си имаше такива „невидими“ симпатизанти, работещи на политическия терен, лепящи плакати, агитиращи за идеята.

Един от тях е Юлиян Димитров от ардинското село Бял извор.  Бивш учител, вече повече от десет години сезонен работник в чужбина, с три висши образования.

Месец преди изборите, докато повечето избиратели се ослушват, неафиширайки политическите си пристрастия, било поради подкрепа на силните на деня или поради страх от партийните апарати,  той открито заявява симпатиите си към новия политически проект „Има такъв народ“ и тръгва да търси и убеждава съмишленици. Само двама приятели го подкрепят, но тайно. Воден от принципа „И сам воинът е воин“, Юлиян отива до офиса на „Има такъв народ“ в областния център Кърджали  и взема агитационни материали 15 дни преди вота, които разпространява сам в Ардино, Бял извор, Падина и Жълтуша. Лепи плакати. Убеждава хората от къща на къща. В деня на вота той е и единственият представител на Слави Трифонов в секционната избирателна комисия в Бял извор в качеството си на застъпник. Следи за честността на изборния процес и броенето на гласовете. Не  е бил партиен член досега и не е заемал партийни постове. Но този път и той е сред хилядите обнадеждени в промяната за по-добър живот.

На снимката: Юлиян Димитров

Ерхан Алемдар, Хага-Кърджали, специално за 24rodopi.com

24rodopi.com